Олигарсите: Христо Стоичков, на когото всичко му е златно

Христо Стоичков е може би единственият човек у нас, който е признат за златен. Той притежава в материален вид призовете Златния крак, Златната обувка, има в колекцията си също върховната награда във футбола Златната топка. Някой би се пошегувал, че и устата му е златна, защото бе прочут по терените и в медиите из целия свят с цветист език.
Не е случайно, че все още първото, за което се сещат повечето чужденци при споменаването на името на България е точно Христо Стоичков. Нищо, че държавата при миналото управление преследва Ицо заради сметки и имоти, което накрая с нищо съществено не приключи. Само човекът бе обиден и остана с това отношение до днес.
Най-важното, което може да се каже за него обаче е, че има златно сърце. Доказа го и тези дни, когато за пореден път подкрепи с името и връзките си в Барселона развитието на младите футболни таланти на България. Още повече, покани за случая единствения човек, който има шанса да изравни успехите му – Димитър Бербатов. За златното му сърце говори и неговата отдаденост на приятелите. Пак съвсем неотдавна той доказа това с медийната кампания в защита на пресилено уволнения заместник-министър на вътрешните работи Румен Андреев. Заставал е и зад други свои приятели, когато са имали нужда от това.
Съвсем по мъжки, той не намеси дори за миг името на кмета Бойко Борисов (и с него са приятели), когато в зората на мандата му една заменка на имот между софийската община и гения от зеления терен заплашваше да се превърне в голям публичен скандал. В присъщия си стил Камата влезе с бутонките в спора, срази словом общинския съветник от НДСВ Каролев и контраатакува с информация за тогавашния виден царист и днешен опозиционер Пламен Панайотов, който също правил заменка с общината, но доста по-едра. После се извини, когато се разбра, че информацията е неточна.
Малцина са имали шанса да наблюдават в нормална немедийна среда и кавалерското отношение на Камата към дамите. Той е готов да ухажва всяка. Даже да не е първа красавица или в първа младост. Затова жените винаги ще го обичат. Естествено без ангажимент от негова страна, понеже в добри и лоши дни на първо място за него е семейството.
Изкуствените опити да бъде противопоставен на най-близките си – родителите му, не направиха чест нито на медиите, нито на роднините. Стоичков от 19-годишен, когато Политбюро го изгони от футбола, за да го върне после, не цепи басма никому. И се бори за своята истина, без да му пука кой какво ще си помисли.
Христо Стоичков Стоичков е роден на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Започва кариерата си в школата на Марица (Пловдив). Играл е още за отборите на завод "Юрий Гагарин", УСМ, Хеброс, ЦСКА, Барселона, Парма, Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.
Започва кариерата си в Марица (Пловдив) за който изиграва 1 мач. След добри изяви за Хеброс (Харманли) е привлечен в ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава буйният му нрав и в края на сезона, след мач за купата с Левски, бива наказан да не играе завинаги, след което наказанието е намалено на една година.
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. За националния отбор дебютира на 23 септември 1987 г. срещу Белгия.
През сезона 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК където отборът отпада от Барселона. Всяко зло за добро – каталунският гранд купува Стоичков за сумата от $4,5 млн.
Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, който печели първата купата на европейските шампиони през 1992. През 1995 е трансфериран в Парма където остава един сезон като впоследствие се връща в Барселона.
На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. Негов е основният принос за бронзовите отличия на България на шампионата.
През същата година Ицо печели най-престижната световна футболна награда Златна топка.
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем. Играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската купа.
След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С този тим печели Купата на САЩ през 2000 г.
През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор. През 2004 г. е назначен за старши треньор на националния отбор, откъдето след много драми напуска през 2007 г. и става наставник на испанския Селта - Виго.
През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата