Наполовина пълна чаша

Знаете този изтъркан пример за това какво е оптимист и какво – песимист. Песимистът казва, че чашата е наполовина празна, а оптимистът, че е наполовина пълна. В този смисъл е и нашето старание да не губим кураж, че нещата, които ни дразнят като потребители с малко усилие и от наша страна биха могли да се променят. И не става дума само за неща, които ни дразнят, а за опити да бъдем мамени, или да се вреди на здравето ни. Що се отнася до простото раздразнение, как бихте реагирали, ако в един голям магазин като „Кауфланд” ( Овча купел) с доста клиенти в дадения момент, защото е събота по обед, към щанда, пред който си избирате паста за зъби да речем, се приближи възрастна жена от персонали и ви каже „сега се разкарайте, защото имам много работа тук”? Рядко се случва наистина. Обикновено персоналът си реди мълчаливо стоките някъде без да се интересува дали пречи на клиентите, или ги затруднява и можете да се разберете, ако и двете страни са достатъчно любезни, или най-малкото не са изнервени. Обаче „разкарайте се, че имам много работа”, не си е работа. Както и да е. Става въпрос за възрастна жена, която очевидно никога няма да е наясно, че важни са клиентите, а не нейната работа в момента, или по-точно – нейната работа е именно заради клиентите. С цялото ни уважение към работещите възрастни, които не винаги са такива. Впечатлението ви може да се подобри от съвсем младичката изключително любезна касиерка, готова да помогне без да е помолена за това. Любопитно е наистина дали някой е получил левче от магазина, защото е чакал на касите повече от 5 минути, при положение, че някоя не работи. Това е уловката в наградата от левче, която са обявили с големи букви- „ ако някоя от касите не работи”. По-важното все пак е друго, вече споменахме – опитите да бъдем мамени, или да се навреди на здравето ни. По първия повод – историята с филето от пангасиус, за което пишеше, че струва 6.99 лв. за килограм, а всъщност продаваха 800 грама за 7.99, историята продължава така. Има нов голям етикет на щанда за риба, на който стриктно е отбелязано, че филето струва 7.99 за 800 грама, но старата табела също си стои там. И не е изключено някой с „много работа” в даден момент да сложи и под нея въпросното рибно филе. Що се отнася до гъбите. Всички опаковки без изключение са без обозначена дата на производство и срок на годност. Това е задължително за всички хранителни стоки, а представете си за такъв деликатен продукт като гъбите , някои от които освен това са и неоправдано скъпи. Като „портабелата” например, която струва 8.99 лв. за 300 грама. На опаковките „портабела” продължава да стои и надписът „произход САЩ”, което по принцип е смехотворно, но освен това и заблуждаващо. Тези опаковки са все така „изпотени”, макар че вече са им направени дупки, за да „дишат”. Явно са „дишали” доста време, но няма как да знаете колко точно е продължавал този процес, защото дата на производство и срок на годност няма, да го кажем пак. Същото се отнася и за кладницата от 300 грама за 2.99 лв и за двете разфасовки печурки. Нов момент има с наровете. Все още струват по 1.59 лв. за един нар, но затова пък са абсолютно спаружени, както се казва, с изсъхнала напълно кора и едва ли някой би си купил. В такъв случай просто не им е мястото на щанда, или ако са там, би трябвало по-скоро да ги подаряват за някакви стотинки. Откъдето и да разполагате с гъби по това време на годината една супичка винаги би ви се отразила добре.