Мек и вкусен

За ориза става дума и по-конкретно – за българския ориз. Не защото сме под силно влияние на призива „изберете българското”, или защото сме застъпници на идея България да е „Китай на Балканите”. Нищо лошо няма всъщност и в двете неща – има и добри български стоки, и добри китайски практики, които си струва да бъдат изучени най-малкото. Просто конкретният повод е друг. Това е българският ориз „Възрожденец”, който в „Кауфланд” продавах с отстъпка за 1.99 килограма, вместо за обичайните 2.55 лв. Опаковката му е направена така, че да преобладават бяло, зелено, червено и да напомня представата за къща от преди Освобождението. Чак пък „възрожденец” обаче, ни се вижда прекалено за ориз. Този подход може да доведе до боб” Будител” , или леща „Райна княгиня”, нали. Прекалено е.  Що се отнася до българския ориз най-общо, той е около 30-40 % в обем и 20 % в стойност от пазара. Годишно в България се изяждат около 40 хиляди тона ориз, всякакъв, не само български. Българският ориз е качествен, но тепнологиите за преработката му изостават, според наблюденията на експерти в тази сфера. Едни от най-отглежданите сортове са Османчик, Селенио, Балдо, Нембо. В университетите в Стара Загора и в Пловдив се разработвата български сортове ориз.

В магазините може да видите най-много по един-два пакета ориз с изричен надпис „български”. В „Била” има български тракийски „Клио” - 2.39 лв за кило. В „Пикадили” българският ориз „Крина” струва 2.75 килограма. Препоръчва се като „специално подбран от най-добрите български сортове” и подходящ за традиционни български ястия, за пълнене, чорби и десерти, „при готвене става мек и хомогенен”. До българския се намира ориз „Европа” на „Крина”, който струва 3.19 лв. За него може да прочетете, че е „подбран от европейски сортове, не се слепва при готвене, става леко кремав и е особено подходящ за паеля, ризото, всички печени ястия и десерти”. Изрично надписания като български ориз на „Панино” е 2.65 лв килограма. За него от фирмата твърдят, че „ става снежно бял като се сготви и запазва цялост, сварява се бързо, не се слепва и е мек и вкусен.” Препоръчва се като подходящ за суши, салати, гювечи, гозби на фурна, десерти. Виждате каква многофункционалност. От всичко обаче не става ясно какво по-точно означава „български ориз”. Дали това е ориз, отгледан в България, или е е български сорт ориз. Както не е ясно между другото и оризът, на който няма надпис „български” от къде е, къде е произведен, защото разликите в цените на са кой знае какви, даже са минимални.

 За световния ориз, какво по-ново може да се каже като научни постижения. Ясен е геномът на ориза, което позволява да бъдат въведени евентуално по-устойчиви и с по-високи добиви сортове ориз. Никой не знае дали и кога ще стане това, въпреки поскъпването на храните и милионите гладуващи по света. Един уникален сорт например, наречен „златен ориз” години наред не получава одобрение за масово производство. Той наистина може да реши много проблеми в бедстващи райони, защото съдържа бетакаротин , който тялото ни превръща във витамин А. Трябва да се избира обаче и изборът е изключително труден – глад, или такова модифициране на храните, на което не се знае къде ще му излезе краят.