Изложба 100 години българска независимост

От 14 април БАН ще проведе изложба, посветена на сто годишнината от признаването на Българската независимост, съобщиха организаторите, предаде БГНЕС. Изложбата, посветена на 100-годишнината от признаването на българската държавна независимост, представя редки документи и фотографии, които се съхраняват в Научния архив на Българската академия на науките, Архива за външна политика на Руската империя и Библиотеката на Румънската академия. Новост в експозицията са документалните материали от фондовете на Архива за външна политика на Руската империя (АВПРИ). Показват се за първи път: окончателният протокол между Русия и Османската империя от 7 април 1909 г., с който Турция се отказва от финансови претенции към България; руско-българският протокол от 6 април същата година за уреждането на финансовите въпроси, свързани с признаването на независимостта, подписан от Изволски, Паприков и Салабашев; руско-българската спогодба от 8 декември 1909 г., уточняваща финансовите задължения на България към Русия, както и пълномощно от цар Фердинанд на Петър Димитров да подпише спогодбата с Русия.
Научният архив на БАН представя основно документи, свързани с участието на членове на Българското книжовно дружество в провъзгласяването и признаването на независимостта.  Атанас Шопов, Димитър Агура, Христофор Хесапчиев, Михаил Сарафов, Андрей Тошев и Иван Шишманов заемат по това време важни политически и дипломатически постове. По техните писма, спомени и дневници проследяваме усилията на българската дипломация при подготовката и осъществяването на това изключително събитие. Отделни членове на Дружеството като Димитър Моллов, Марко Д. Балабанов, Любомир Милетич, Васил Златарски, Стоян Аргиров, Йосиф Фаденхехт и Иван Пеев-Плачков участват в тържественото посрещане  на цар Фердинанд в София. Представени са и снимки от царската колекция, които показват град Търново от началото на ХХ век. Експонирани са манифестът и съобщението на Българската телеграфна агенция за обявяването на независимостта, притурки към столични вестници и карикатури на Александър Божинов, които отразяват непосредствената реакция на българската общественост. Интерес представляват и речта на премиера Александър Малинов пред Народното събрание по турско-българския договор, както и самият протокол, подписан в Цариград на 6/19 април 1909 година от Андрей Ляпчев и Рифаат Паша. Особено място в експозицията е отделено на документите, разкриващи отношението на Русия и европейските сили към провъзгласяването на Българското царство. За реакцията на международната общественост можем да съдим по преписките на Д. Агура и Ив. Шишманов, на Ат. Шопов и Ст. Паприков, на А.А. Гирс и Ат. Шопов, на Хр. Хесапчиев и М. Сарафов със Стр. Добрович и др. Специалното участие на Библиотеката на Румънската академия е представено с множество фотографии на Фердинанд като княз и цар на България, фототабло на царете на Европа, между които и българският цар, юбилейно табло за срещата на румънския крал Карол І и Фердинанд в Русе, както и първия автограф на Фердинанд като цар. Предоставени  са и редица статии и фотографии за събитията в България от 22 до 29 септември 1908 година, публикувани във вестниците “Adevărul”, “Dimineaţa”, “Voinţa naţionala”, които напълно отразяват отношението на нашата съседка Румъния към този исторически акт. Изложбата разширява изворовата база за едно от най-значимите събития в новата ни история и допринася за запознаването на широката публика с действията на българската дипломация, довели до провъзгласяване на васалното Княжество България в независимо Царство и неговото международно признание. Новият статут на България я превръща в равноправен субект на европейската политика.