Истории за българската журналистика събрани в Хроники на безвремието

Безброй интересни истории за българската журналистика от края на 60-те до средата на 80-те години разкрива премиерният мемоарен том „Хроники на безвремието“ от Яков Янакиев. Книгата е с логото на издателство „Милениум“. „Тук има и веселба, и социалистическо безгрижие, и много ирония, и надхитряне на цензурата, и горчилка от крушението на идеите, на идеалите. Но онова, което споява историите, е патриотичното чувство, ръководило ме във всичките ми мисии. И почитта ми към големите личности, които съм срещал по пътя си.“, споделя авторът. Той разказва за редица големи имена от културния ни живот, сред които: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски… За тоталитарни лидери и апаратчици като Тодор Живков, Цола Драгойчева, Милко Балев и много други. Ще научите как и защо са уволнявали репортери за свободомислие. И как въпреки това един млад човек отстоява истината и своите убеждения и дори получава разрешително за пренасяне на черешови топчета! В първата хроника „Късно е, либе, за китка” Янакиев описва перипетиите си около търсенето на истинския Извор на Белоногата. Кой е той – този край Харманли или онзи край село Бисер? Във втората глава – „Бяла събота в Сторосел”, са „записките” му по отразяването на 100-годишнината от Априлското въстание – вдъхновено пътешествие из родината, гвоздеят на което е пренасянето на истинско, работещо черешово топче, снабдено с охрана и разрешително от властите! А в третата хроника – „Как измръзват овошките”, са личните свидетелства на автора за разгрома на легендарния вестник „Народна младеж” през 1977 г. Ще прочетете и дискусията между сатирика Радой Ралин и карикатуриста Борис Димовски, публикувана тогава във вестника, заради която „изгърмяват“ не един и двама, а петима журналисти. „Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да въздишат: „Ех, какво хубаво време беше!“. А като разровиш онова тяхно време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така – просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам. Те не само бяха пробили и разчупили „безвремието“; някои от тях буквално надраснаха времето си. Но главното е в „безплатните уроци“, които тези хора ми дадоха – на мене, един тогавашен самонадеян хлапак. Странното е, че ги запомних – макар да бях  непоносимо млад, макар тогава морето да ми беше до колене.“, пише Яков Янакиев.Той е роден на 10 септември 1948 г. в с. Лозен, Хасковско. Завършва българска филология в СУ. Работи във вестниците „Народна младеж“, „Пулс“, „Софийски новини“, „Ретро“ и др. Автор е на тритомника „Чудесата на Петър Димков“, бестселър в шест тиража, любим на хиляди българи.