Декарт издига в култ разума на човека

Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596– 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като „баща“ на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза „Мисля, следователно съм“, Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на съмнение всичко и така открива истината – онази, която не е изкривена от сетивата и от предразсъдъците. Неговият подход се отразява сериозно върху редица сфери на обществения живот – трайно разколебава влиянието на църквата с наложените от нея догми и завинаги променя виждането на хората за света и за тяхното място в него. Без Декарт не може да се обяснят нито пантеизмът на Спиноза, нито емпиризмът на Лок, нито идеализмът на Лайбниц, нито субективизмът на Бъркли, нито която и да е от модерните философски доктрини като екзистенциализма или феноменологията. Книгата съдържа просторен увод с биографията на философа, 44 фрагмента, които представят най-любопитните моменти от живота му и възловите постановки в трудовете му, многобройни илюстрации и факсимилета на ръкописите му, както и подробна част с най-известните му мисли, фрази и сентенции.