БЕРЛИНАЛЕ’23 – ПЪСТЪР ФИЛМОВ МИКС ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ

Павлина Желева
специално за „19 минути“

В четвъртата година на своя мандат и след (почти) отшумелите ограничения на Ковид 19 кризата, директорите на международния кино фестивал Берлинале Мариете Рисенбек и Карло Шатриан най-после получиха пълноценен шанс да предложат своята селекция от близо 400 заглавия в 13 програми за всеки вкус.

Така, между 16 и 26 февруари, 73-тото издание на Берлинале ще се завърне към обичайния си (грандиозен) формат, за да представи един съзнателно еклектичен сбор от филми на утвърдени и дебютиращи режисьори. От своя страна, винаги жадната за кино берлинска публика отново е готова да си плаща за кино, макар и на завишени цени, които тази година могат и да надхвърлят 20 евро на билет. Целта на фестивала е броят на зрителите в десетките киносалони на града не само да достигне, но и да надхвърли обичайните 300 000 души на издание.

Включването на супер модерната зала Verti Music Hall с капацитет от над 2000 места във фестивалния маратон е удар в десетката. Така, очакваната с нетърпение церемония по награждаването на култовия американец Стивън Спилбърг със „Златна мечка“ за цялостно творчество, а също и церемонията на откриването с филма „Тя дойде при мен“ (She Came to Me) на американката Ребека Милър, ще се случат едновременно в прочутата зала Film Palast, но също така и във Verti Music Hall. Ето как, Берлинале мощно реабилитира позахабеното напоследък колективното гледане на кино в киносалони.
Над 20 000 акредитирани професионалисти от над 120 страни са потвърдили, че ще бъдат в Берлин, за да покачат бизнес градусите на фестивала.

В официалния конкурс са включени 19 заглавия, 6 от които са на жени-режисьорки, 3 - на дебютанти, а 8 филма са заснети от творци, познати на фестивала от предишни участия в него.  
Игралните филми в главния конкурс са 16. Има още два анимационни и един документален филм. Като цяло, географският произход на конкурсните филми изключва хегемонията на американски продукти. Впрочем, единственият щатски филм „Минали животи“ (Past Lives) е трогателен, независим дебют на живеещата в Ню Йорк корейско-канадска режисьорка Селин Сонг (вече успяла да събере заслужени овации на фестивала в Сънданс този януари).

Френското участие също е леко ограничено спрямо обичайното: един игрален и един документален филм, съответно “Голямата мечка” (The Plough) на родения през 1948 Филип Гарел, баща на небезизвестния актьор и режисьор Луи Гарел и „На Адамант“ (On the Adamant) на Никола Филибер, в който хора с психически отклонения получават ежедневни грижи в нестандартен медицински център. Немските филми обаче са цели 4 на брой и представят различни поколения и почерци в киното на страната домакин.

„Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“ (Ingeborg Bachmann – Journey into the Desert) на величавата Маргарете фон Трота разказва за австрийската поетеса и връзката й с Макс Фриш; „Афире“ на стабилния Кристиян Петцолд изследва поведението на хора, озовали се в капана на горски пожар; „Един ден ще си кажем всичко“ (Someday We’ll Tell Each Other Everything) на немско-френско-иранската режисьорка Емили Атеф си спомня за епохата на социализма и най-сетне „До края на нощта“ (Till the End of the Night) на Кристоф Хоххойзер разкрива премеждията на необичаен агент под прикритие.
Ще има и странни и (много) екзотични филми от Австралия, Мексико, Китай, Япония и Канада. Испания, Италия и Португалия също се класират, за сметка на Източна Европа, която не представя нито един свой филм.

Единственото руско присъствие е това на Малика Мусаева от Чечня, чийто дебют „Клетката си търси птица“ участва в паралелния конкурс Encounters (Срещи) като френско-руска копродукция с менторското и финансово участие на големия Александър Сокуров.