Кой и как отрови Сталин?

Ето и историята на криминалния исторически сюжет :

На 28 февруари късно вечерта Сталин е поканил 4-мата най-влиятелни членове на Политбюро Берия, Булганин, Маленков и Хрушчов на домашно червено вино в голямата трапезария на своята резиденция. Пирът трае до 4 часа сутринта на 1 март.

На следващата сутрин, на 1 март, той е намерен паднал на пода до дивана в съседния салон - т.нар. малка столова, където 4 дни по-късно идва и краят му. Вместо в спалнята, както би било логично, го пренасят на дивана в Голямата гостна.

2 въпроса:

Защо не е преместен на спалнята си? 

Как е намерен на 1-ви и явно някой се е осмелил да влезе и да помогне на стареца, но пък никой не влиза на 4-и март цял ден и нощ?

Никой не може да им отговори.

Охраната не вика лекари, а сътрапезниците на вожда, което е нелогично и изключително подозрително, защото е очевидно, че трябва да се спаси живота на възрастния мъж, при това страховит държавен лидер. Повиканите решават едва на другия ден да идва докторски екип. Защо? Какво се случва в тези решаващи 24 часа с болния?

Никой не може и не иска да каже.

В 7 часа на 2 март лекарите са докарани и вече те щателно описват, макар и с много поправки и характерния за професията "краснопис" поминутно състоянието на болния. Отбелязват, че той принципно е в много добро за възрастта си здраве - човекът е на 68 г., което е над тогавашната средна продължителност на живота.  Което пък се дължи на факта, че по 2-3 месеца всяко лято отдъхва в родния Кавказ, като комбинира планина и море.

На 3 март, странно защо, Сталин е оставен сам да лежи цял ден. Тогава най-вероятно е извършен и последният удар срещу него. Екипът на докторите идва чак вечерта. Когато на лекарите е наредено да се оттеглят, в 23 часа те записват, че пациентът е с нарушено дишане, липса на говор, а последното, което понечва да каже, но само посочва е любимата му фотография в рамка Момиче пои агне от сп. Огоньок, чието официално име е
Приятели.

Днес това се тълкува като подсказка от Вожда: "Натровиха ме, превърнаха ме в жертвен агнец най-близките приятели и съратници", тълкува врелият и кипелият в Кремълските потайности и интриги автор на разследването Медведев по руския Първи канал.

На 5 март в 8,20 сутринта е взета кръвна проба и са констатирани характерните за отравяне зърнисти кръвни телца. Резултатите от нея излизат, когато Вождът вече е издъхнал и никой не проявява интерес към тях.

Важно е да се знаят няколко обстоятелства.

Първо мотивът - на 19-ия конгрес на компартията на 14 октомври 1952 г. Сталин обявява, че до месеци ще направи големи кадрови промени, като ще намали и състава на ръководните органи. Най-близките му съратници има защо да се опасяват, че той ще ги отстрани от властта. Това потвърждава и синът на члена на Политбюро и търговски министър Анастас Микоян.

Явно вземат решение да го изпреварят. Започват със смяна на вечния шеф на охраната му генерал Власик, който е отгледал децата на Сталин. След него прочистват и цялата му прислуга, като той задържа само една от жените. Във фаталния ден - 3 март 1953 г., когато го приключват, тя е в
почивка. В същия ден новият шеф на охраната Николай Новик пък е в болница. Сталин е оставен на чужди хора и буквално на произвола на съдбата.

И кармата си казва своето. Съвсем според поговорката: "Ако имаш параноя, не значи, че не те преследват", последният от големите процеси, който повежда Сталин и чете всяко показание по него лично, за да направлява нещата, е Делото на лекарите. Той изправя пред съда много доктори, защото смята, че има подготвен заговор да бъде елиминиран, заедно с ръководството на Партията. Малко по-късно, по ирония на съдбата, в последните си 5 дни е оставен на милостта на лекарите. Явно лафът, че дори Сталин не е могъл да се оправи с шофьорите, трябва да се допълни и с лекарите.

Членът на съвременния консилиум, разследвал смъртта на Вожда - проф. Остапенко, е категоричен: "Лечението в тези решаващи дни е проведено напълно формално! Можели са да направят много повече с тогавашните възможности, включително да го включат на апарат за дишане, какъвто вече е бил наличен. Но не са го направили. Действали са с елементарни средства, вместо да положат истински усилия да го спасят".

Кардиологът проф. Свет, също част от съвременния консилиум, е категоричен: "Тогавашните лекарства са се приготвяли на ръка, така че с малко предозиране е напълно възможно да са го отровили. Тогава не е имало доказателствена медицина. Възможното
предозиране - случайно или нарочно - е напълно реалистично. Иначе пациентът е бил в чудесно за годините си здраве и това личи от данните в досието му. Но предозирането с отрова може да е послужило за предизвикване на инфаркта, който е записан като причина за смъртта".

Накрая, развръзката.

4-мата сътрапезници на Сталин вземат властта и управляват колективно. Докато на следващата година тримата започват да се чувстват заплашени и отстраняват Берия, преди да ги е погубил. След това от схемата на властта отпадат следващите двама и на върха остава само Хрушчов - шута на Вожда, когото Вождът е искал да махне от ръководството на съветската империя. И започва да развенчава култа към Сталин, сменя лидерите и на другите соцстрани, като в България залага на Тодор Живков. През 1964 г. той е свален от поста си, докато е на почивка в своята черноморска резиденция с единствения си приятел Микоян, с подготвен от издигнатия от него веселяк Брежнев преврат. Микоян предава тайни съобщения до Москва до отлитането му от морето към столицата. Брежнев пенсионира и двамата последни оцелели сталинисти на власт в съветската империя.