Защо София е градът на Дядо Коледа / Св. Никола, заедно с Бари и Созопол

ще стане на 150 години.
Базарът е буквално на стотина метра от най-известния софийски храм, посветен на Свети Николай. Така наречената Руска черква. В нейната крипта пък са останките на най-новия светец на православната църква Свети Серафим Софийски, на когото също тази година са 70 г. от смъртта.
Сигурно, понеже житейското му име също е Николай, защото е бил отдаден на София и на доброто, особено на болните, и е имал дарба да прогнозира с удивителна точност бъдещето – включително датата на смъртта си, той се прочува и като Чудотворец. Досущ като стария Св. Николай. На сбогуване завещава на хората, чийто духовен отец е бил, да му пишат. Така тръгва традицията, много подходяща за следване в тези предколедни дни на надежда след тъжна и трудна година, хората да минават през криптата с гроба на светеца и да му оставят бележки със своите надежди и най-съкровени желания. Има даже и книга със сбъднатите молитви от посланията, оставени до последния дом на духовника.
Също на стотина метра от Коледния базар в Градската градина е другата черква Св. Николай в сърцето на София. Малцина знаят, че в сегашния си вид тя е била построена при соца. Така се е преродила. Уникалната постройка от 4-ти век, която е била дворцов храм по времената на римските, византийските и българските владетели на София, посещавана от истинския Николай Чудотворец, е била разрушена при англо-американските бомбардировки през 1944 г. Понеже е съвсем малка, сгушена между хотел Рила и централния Кореком, свещите се палят навън.
Имаме и трети храм Св. Никола – Боянската черква от световното наследство на ЮНЕСКО, посветена на светеца и на лечителя Св. Пантелеймон. Интересно е да се каже, че и двата храма – до хотел Рила и в полите на Витоша, преживяват най-доброто си време по време на управлението на Севастократор Калоян и неговата жена Десислава, чиито ликове са световноизвестни заради първата реалистична живопис, изпреварила със 70 г. фреските на Джото в Падуа с шедьовъра му Целувката на Юда.

Антонио Иванов