По пътя на българското вино

Тракийският бог също е на виното. Дионис е приет и от гърците, и от римляните, което със сигурност значи, че траките са били майсторите на вино в древността. А последните изследвания показват, че населението на Троя е било част от народите им, а след това останките от него са дали основите на най-великата империя на човечеството, пренесли се на Апенините. Така че няма нищо чудно в култа на римляните към виното, в което според тях е истината. В съхранените покрай изригването на Везувий останки на Помпей особено впечатляващи са баровете със запазените под тезгясите им съдове за съхранение на вино.

Римляните го пренасят по всички кътчета на империята си и така стига до Израел, където пък Христос го пренася в новото световно учение – християнството. Възлов момент в неговата история е Тайната вечеря, на която се пие именно вино – по един бокал – тогавашната чаша е около 800 сегашни милилитра или повече от бутилките, които си купуваме. Въздигнато е от Исус в нещо повече от обикновено питие като кръв от кръвта му.

Тогавашното вино е концентрат и се разтваря във вода според навиците, издържливостта и стила на пиещите в различни дози. Както сме разказвали вече в пътеписа ни от Ерусалим, именно тежкото вино на Тайната вечеря, където „мезето” е било само от хляб, а според стенописите в Боянската черква – и лук,  е причина малко от учениците му да успеят да слязат от хълма до Гетсиманската градина. Онези, които все пак се дотъркалват, пък задрямват под маслините, които и до днес я красят. А това дава шанс на Юда, получил своите 30 сребърника – с равностойност на днешни 500 евро, да си вземе подкупа от тогавашните полицаи за предателството към Исус. И вероятно е инвестирал мръсните си пари във вино.

Българските пътища на виното са не по-малко интересни и в следващите дни ще ви водим по тях. Започваме с нещо, което всеки любител трябва да знае. Както има своите фолклорни, така България има разделени и 9 винарски области. Точно колкото бяха и нейните административни от края на 80-те години до ръба на новия век. Границите на винарските райони не съвпадат с другите, понеже са естествени, а не изкуствено наложени и измислени. Всичко зависи от релефа и климата, които определят и какво вино става най-хубаво именно в даден регион.