Ерик-Еманюел Шмит за книгата си Хитлер: Написах я, за да разбера как човек става чудовище изобщо

от аристократа, за когото пише Пруст. Любопитстваме за атеизма на Дидро и за християнството на Паскал. Когато живеем през книгите, обикаляме всички обществени слоеве и всички мисли. Тоест, ставаме универсален човек. А президентът трябва да бъде на всички, не на група или част от обществото. Е, Макрон е много интелигентен…

И философ като Вас… Ученик на Пол Рикьор.

Философ, да, наистина образован човек. Ще го видите на снимка с „Червено и черно“ на Стендал. Говори за култура. Твърди, че я обича. Това е важно. Защото разривът между света на политиката и литературата може да е пагубен.

Г-н Шмит, какъв е проблемът на нас, днешните хора, с вярата?

Специфичен е. Днешният ни свят отхвърля сложността. Искаме прости мисли и идеи. Някои искат да наложат вярата, а други – атеизма. Религиозни фундаменталисти и атеистични фундаменталисти! Отговорът е прост – не бива да смесваме вяра и знание. 2 и 2 е 4, това са знания, всеки е съгласен. Но има ли Бог? Да? Не? Това не е знание, а възможност. Вяра или неверие. Ако питате мен: „Има ли Бог?“ ще кажа: „Не знам, но вярвам, че да“. А моят приятел и философ Андре Конт-Спонвил ще каже „Не знам, но вярвам, че не“. Други пък ще кажат, че нито знаят, нито ги интересува. Три отговора „Не знам“. Разумът или знае, или не; сърцето или приема, или не. Трябва да ги разграничим. Щом смесим вяра и знание, изпадаме във фундаментализъм и насилие, защото искаме да наложим нашата истина. Човек не се убеждава насила. Объркването между знание и вяра - това е болестта на днешно време.

Но сърцето и разумът не са врагове, нали?

Не е задължително да са врагове, просто са различни. Сърцето не е враг на разума и обратното. Големият немски философ Хегел казва “Любовта не идва от умозаключение.

Написали сте толкова книги за различни религии. Какво търсите?

Моят поглед към религиите не е религиозен, а хуманитарен. Интересува ме как хората преодоляват тайната на съществуването.

Това ли е големият отговор?

Да! Видимият свят не ни стига. Имаме нужда да покрием видимия свят с невидимия плащ на смисъла. Религиите са основните „снабдители“ със смисъл - за живота, смъртта, болестите, любовта, предателството. Искам да покажа тези съкровища на духовност. Как карат сърцето да бие? Как тълкуват света? Кое e невидимото, с което забулват видимия свят?

Можем ли да кажем, че Западът забързва света, а Изтокът го забавя?

Хм… Изгряващото слънце да е по-бавно от залязващото? Това ли казвате? Не гледам на нещата така. Не мисля, че има бързи и бавни истории; просто са различни.

Ама сте писали за дзен. Това не е ли забавяне?

Да. Всички видове будизъм са духовност, която ни кара да се отдалечим от нещата, понякога от емоциите и дори от нас самите. За да намерим друг, по-бавен ритъм. Така е. Но будизмът е напълно противоположен на западните религии като юдаизъм, християнство или ислям, защото не е страстен или сантиментален. Аз обаче съм от юдео-християнската традиция. Обичам страстно. И страдам силно. Дистанцията и забавянето не са част от моя начин на живот.

Защо тогава не носите часовник?

Вярно е! Вижте!

Това не е ли особено внимание към времето?

Да, но за мен истинското време е това, което усещам в съзнанието си – песен, среща, поглед, слънчев лъч. Да, никога не закъснявам, защото уважавам околните. Но механичното време малко ме плаши, неумолимо е. Прилича ми на секирата на палач.

Може би все пак сте като Вашия герой господин Ибрахим? Източен…

Да, той казва: „бавността е щастие“. Вижте какво става днес. Хората застават пред исторически паметник, вадят си телефона и снимат. Не са те пред паметника, а камерата им. Аз не го правя. И с часовника е така.

Харесва ли Ви как играят Вашите пиеси в България?

Видях нещо и го харесах: Мариус Донкин в ролята на господин Ибрахим. Това е невероятно! Винаги ще познаете великия актьор, нищо, че не играе на Вашия език. Видях Мариус Донкин и останах без думи…

И Вие излизате заедно на сцената. Това си е приключение…

Щуро е…

За Вас?

Абсолютно щуро! Казах във Франция, че идвам в България да играя на френски „Господин Ибрахим“, а един от най-великите актьори ще играе на български – и веднага поискаха да дойдат. Моят текст говори за това – колко са важни срещите. Срещаме се на сцената, говорим на два езика. Това е то театърът: неповторимост. Даже на следващия ден сме други!

- Когато Ален Делон казва Вашите думи, какво си мислите за славата?

Имам голям късмет. Във Франция бързо започнаха да играят творбите ми актьори, които гледах като дете. За мен Ален Делон бе като паметник, като църква на централния площад. Появява се на сцената и публиката притихва от страхопочитание. Когато се запознахме, сякаш влязох в телевизора! Хора като Делон, Белмондо и други ми заемат от славата си, за което им благодаря. И от таланта си, защото няма слава без причина.

Кой е писателят в днешно време – звезда или динозавър от отминали времена?

Друго. Глас, шепнещ в ухото Ви. Да, хората ме познават по улицата. Но писателят е друго: интимната връзка между читателя и книгата. Там съществуваме. Шепнем в ухото Ви. Писателят е шепот.

Значи не съжалявате, че избрахте да станете писател още като дете?

Нищо не съм избирал. Ябълковото дърво не избира да ражда ябълки. Като малък пишех разни истории след училище. Бях убеден, че всички деца правят така. После разбрах, че съм само аз. Един ден осъзнах, че съм писател, и опитах да пиша възможно най-добре. Дали съм успял? Никога няма да науча.

А онзи миг в пустинята Сахара преди 30 години, който обърна живота Ви към вярата? Не се ли почувствахте избран тогава?

Милостта да получиш вяра - това е неразбираемо. Мистериозно. Несправедливо. Нерационално. И удивително! Отидох в Сахара атеист и се върнах вярващ. Загубих се, за малко не умрях. И в най-голямата опасност не изпитах страх, а увереност, свръхестествена увереност. Среща със светлината, със силата! Промени ме изцяло. Не го заслужавам. Но съм длъжен да разкажа за него. Не да Ви убеждавам, да разкажа. Щеше ми се да бях зарАзен! Но да предавам не вирус, а сигурност, вяра, любов към живота и неговата мистерия! Защото това вдъхва свещена сила. Но не мога, следователно само свидетелствам.

 Източник: БНТ