Плацебо живот

    Изключение са няколкото улеснения, които станаха факт в метрото, в което още много предстои да се направи за достъпността. Нещо повече, през 2017 г. беше изработена стратегия за достъпност в София. Бях част от работната група. Е, не, че имаше полза, защото най-важните неща ловко бяха изхвърлени в последния момент, преди гласуването на стратегията в общинския съвет. Това ми даде основание, веднага да заключа, че този документ е мъртвороден, както много други стратегии, концепции и прочее бумащини. Разбира се, чакам с нетърпение доклада по стратегията за 2018 г. Защо ли го чакам с нетърпение? Защото през 2018 г. по отношение на достъпността, реалната и адекватна достъпност в София не се случи нищо хубаво. Напротив, сътвориха се такива идиотщини, които направо счупиха тъпомера. Всички вече знаят за прословутия ремонт на ул. "Граф Игнатиев", за тази улица ще говоря някога друг път. Сега бих искал да акцентирам върху една друга улица, която беше част от същия този ремонт, който бил на стойност 24 милиона лева. Става дума за "Солунска", която започва от Графа. "Солунска" беше ремонтирана и, когато за първи път минах по нея, не успях да асимилирам това, на което се натъкнах. Впрочем, колкото и пъти да минавах след този първи път, все не успявам да осъзная пародията, която е там. Думи като простотия или идиотия, ми се струва, че са толкова безобидни, че не биха дали и малка представа за чутовната дивотия, сътворена там. Страхувам се, че речникът ми е беден да опиша това, което е на "Солунска". Има неща, които просто трябва да се видят, да се изживеят, защото няма как да се опишат. И все пак, ще опитам в кратце да разкажа. Тактилните плочки би следвало да са разположени в линия, по която да се движат незрящите хора. Те трябва да са с контрастен цвят, за да могат слабовиждащите също да се ориентират. На "Солунска" човек си върви и преди да пресече дадена пряка, има 2-3 тактилни плочи, пресича и на отсрещния тротоар също има толкова, а след това спират. По някое време, започват тактилни плочи, които продължават няколко метра, после рязко завиват и водят в бетонна ограда или стена, или колона. Разбира се, без да има преди това плочки за внимание. Но това, че водят незрящите до тези "забележителности" е висша форма на архитектурната и строителна мисъл. И, когато строителите излязоха да протестират, понеже някои разправяха, че строят некачествено, си мислех, че строителната мафия си е част от държава и община, защото ул. "Солунска" е учебникарски пример за некадърност и невежество. Така че, да, строителите нямат никакво право да протестират, докато се правят подобни гаври с българското общество. И всички хора с увреждания и особено тези със зрителни, трябва през 2019 г. да излезем пред Столична община и да стоим там докато не се спре с гавренето по отношение на достъпността. За светофарите се уморих да говоря, включително и пред кмета г-жа Йорданка Фандъкова, също и пред нейни подчинени, пряко отговарящи за тия потресаващи светофари, които не само, че не помагат на незрящите, а представляват опасност за живота и здравето на същите тези незрящи. За наше съжаление, оказа се, че София има изключително слабо ръководство, което не успя да се възползва от огромните средства, които се усвоиха от Европа. Тоест, не успя да се възползва за гражданите, а за разни фирми, вероятно средствата са били повече от добре дошли. И това, че кметът преди време каза, че това е потенциалът, няма как това да бъде оправдание. Говорим за цяло десетилетие, през което некадърността прогресираше с бързи темпове. Няма да говоря и за заместник-кмета, отговарящ за хората с увреждания и, която би следвало да е пряко ангажирана по темата за достъпността. Няма да пиша за нея, защото "любовта" ни е всеизвестна и, през годините избуя като джанка-саморасляк.

През тази 2019 г. ще има минимум два избора - за евродепутати през май и местни избори, вероятно през септември или октомври. Не са изключени и предсрочни парламентарни избори, но това по всяка вероятност ще стане ясно след евроизборите. Вече изобщо не илюзионизирам, че един или друг избор ще променят обстановката рязко към по-добро. Щетите в държавен, здравен, интелектуален, научен и образователен аспект са толкова сериозни, че трябва дълъг процес по реанимиране на обществото, което беше докарано дотам да мисли единствено за своето физическо оцеляване. Обществото, което духовно беше евтанизирано. На това общество се налагат определени модели и се внушава, че друг ако управлява ще има регрес, ще бъде съсипано всичко, което е направено. Но тази трактовка вече много се изтърка. Мисля си, че и най-простите вече не вярват на това. Играта на лошото и доброто ченге също се изтърка до безкрайност. Свидетели сме цяло десетилетие как даден въпрос се хвърля в обществото. Започват спорове, че това е в ущърб на хората и прочее. В следващият момент се появява Бойко Борисов и аристократично "разпорежда" еди какво си, та хората да са добре. Толкова е плоско и пошло, че се чудя как е възможно толкова време една и съща постановка да се разиграва и все да минава като човеколюбие и грижа за хората. На моменти си мисля, че сигурно наистина сме прекалено притиснати до стената и мислим само за насъщния и не си даваме сметка, че всъщност този насъщен е много оскъден, заради корупцията, заради мафията, заради нас самите, че сме толкова търпелив народ. Друго обяснение нямам, защото не мога да си представя, че сме толкова прости и, че търпим това всичкото от простотия. Това не е възможно. Една система, когато е повредена или по-точно, изградена дефектно, тогава се получава и този феномен - един човек да излиза и да "разпорежда" на народни представители, на полиция, на държавни институции за едно или друго. И в крайна сметка, всеки народ си заслужава управниците, па били и те плацебо.