Технологии и политика

Да вземем примера с репортерите на в. New York Times Джоди Кантор и Мегън Туои. Техните статии станаха искрата, която разпали #MeToo. Но социалните медии бяха тези, които превърнаха историите в движение и им дадоха сила, направиха ги инструмент за промяна. Днес не става въпрос за вашата позиция или за това да бъдете поканени да говорите в панел. Става въпрос за историята, която имате да разкажете. Ако тази история е силна, тя ще бъде влиятелна.

Технологиите ни дават по-голям контрол върху собствения ни живот. Рискът е, че дават на други хора канал също да контролират живота ни. Това е двупосочна улица. Това, което е нужно, е да гарантираме, че се слушаме един друг, и тук езикът действително е част от решението.

Тези дни все по-често чуваме, че жените се въздържат да кандидатстват за публични постове заради дигиталния тормоз, който привличат така. Отвореността улеснява разпространението не само на враждебен език, но и на враждебни идеи. Социалните медии вкарват нов кислород в нашето кръвообращение. Но ако в организма ни проникне отрова, социалните медии позволяват тя да се разпространи в цялата система.

Това е предизвикателството. Точно както дигитализацията отваря дебата и всеки глас и принцип могат да бъдат чути, така и подкопава контрола над това, което ни бива представено.

Трябва да разрешим поне два големи въпроса. Единият е свързан с езика – как да се изразяваме така, че да е ясно, че слушаме останалите и искаме те да ни чуят, не да се страхуват от нас? Вторият е да гарантираме, че това, на което сме изложени, е прозрачно и че ние като граждани можем да му имаме доверие и да разпознаваме ненадеждната информация.

Искаме да контролираме технологиите така, че те да служат на хората. И най-важният инструмент за правене на това е демокрацията. Не става въпрос дали социалните медии и технологиите са враг на демокрацията; става въпрос да видим как да използваме технологиите по най-добрия начин, за да укрепим демокрацията и да можем да се справим с предизвикателствата, с които трябваше да сме се справили отдавна.

В Копенхаген тази година на Срещата на световните кметове С40, посветена на климатичните промени, бившият американски вицепрезидент Ал Гор каза нещо, което намирам за много вдъхновяващо. "Политическа воля сама по себе си е възобновяем ресурс", отбеляза той. Ако можем да се споразумеем да използваме този възобновяем ресурс на политическата воля, тогава ще успеем да превърнем социалните медии и технологиите в нужните средства за обогатяване на нашата демокрация и решаване на отдавнашните проблеми с неравенството, липсата на баланс между половете и заплахите срещу планетата.

(Това есе е адаптирано от лекция, изнесена на 11 октомври пред Атинския форум за демокрация. То е редактирано и сбито.)

*Маргрете Вестагер е еврокомисар по въпросите на конкуренцията

Снимка: The New York Times Company and Margrethe Vestager