Не можах да стана голям шампион, защото не мога да губя: Георги Петков

Георги Петков е новата звезда на спортната тв журналистика у нас. Единственият професионален коментатор на борбата, който е безупречен и в отразяването на бойните спортове изобщо, е гласът зад кадър, който чуваме в предаванията на няколко канала, а има и собствен подкаст, в който представя големите шампиони от тези дисциплини.

- Как се чувствате като първият борец, който коментира професионално не само борбата, но и останалите бойни спортове?


Не можах да стана голям борец, защото нямах таланта на баща ми - европейския шампион Стоян Петков, който в момента е помощник - треньор на националния ни женски отбор по борба, но и заради нещо друго. Когато губех, ме избиваше на агресия. Явно не умея да губя. Вече съм се научил да казвам, че съм приел поражението, а отвътре ми се ще да разбия цялата сграда. Но пък така намерих приятели в ММА (усмихва се шеговито).


- Загубата и победата са относителни, никога не са постоянни и окончателни...


Също като успеха - етап, а не момент...


- Каква е тайната на добрия спортен коментар? В последните години качеството много падна, твърдя аз като зрител с интереси и бая информация в тази област...


Може би на едни им липсва информация за самата техника на конкретните спортове, защото не са ги практикували, а други пък претоварват публиката с такъв тип знания. Може би тайната е да се намери златната среда - хем да се отговори на потребностите на хората, които са по-навътре в нещата, хем да се предизвика интереса на онези, които нищо не разбират, но биха искали да научат.


- Освен професионален спортист, трябва ли да бъде човек и професионален журналист, за да стане добър във Вашия занаят?


Може би това е идалната комбинация. Завърших първи по успех в първия випуск Журналистика на УНСС. В края на четвърти курс поканиха тримата мъже с най-висок успех от курса на стаж във в. 7 дни спорт. Мечтаех да стана спортен журналист и заради баща си, останах в редакцията и след стажа, преди да съм завършил висшето си образование. Чувствах се уверен, че ще успея, защото започнах работа, когато нямах и 15 г. Първо носех мебели, което притесняваше баща ми, защото бях състезател и можех да се контузя. Продавал съм обувки. Най-дълго съм бил администратор в хотел на Слънчев бряг - всяка ваканция. Такъв бях и по време на студентската бригада в САЩ. Работих на рецепция в американския Слънчев бряг - Мъртъл Бийч.

След старта в спортната журналистика, който ми даде 7 дни спорт, минах през агенция Фокус, където научих доста неща. После отидох при Крум Савов. Минах и през Топспорт. После от МаксСпорт ми се обадиха да коментирам UFC, което беше максималната мечта и крайната цел, която си бях поставил в кариерата. Разревах се от кеф, не можех да повярвам, че вече ми се случва. За първата олимпиада, която коментирах - последното лято в Токио, ме потърси Свобода Маданска, за да работя заедно с нея. Много е вълнуващо за един бивш състезател да коментира нашите - особено момичетата на баща ми от националния отбор, които познавам от 10 - 15 г. Смятах, че това е връхната точка, която мога да достигна.

- Каква е разликата между тези коментари и това, което правиш в своя блог?

Неформално с Георги Петков е идея, която възникна заради времевите ограничения за коментаторите, които има навсякъде. Обикновено интервютата се ограничават до 15 минути. Исках да направя по един хубав разговор, който винаги побеждава и най-доброто интервю. Затова направих подкаста си.

Разговорът не става по хронометър. Гостите ми говорят, колкото искат. Основната идея на моя подкаст е да има поне 1 детенце, което да гледа разговор, а след това да отиде и да почне да тренира. Щастлив съм, че съм изпълнил тази своя цел, защото се обаждат след излъчванията гости и разказват как са им се обадили хлапета, как са се записали да тренират. Това ме кара да мисля, че съм си изпълнил мисията.

- Има ли бизнес в това?


Аз не го правя за пари. 1 лев не съм изкарал. Всичко си правя сам. Аз и човекът, който е на гости. Оказа се, че това още повече го предразполага. Така човекът казва повече, от когато и да било в интервю. Опитвам се да правя тези разговори веднъж седмично.

Борис Ангелов