Маракана отвътре

Едно е да видиш Маракана по телевизията, друго е да я усетиш на място. Затова решихме в навечерието на световното първенство по футбол в Бразилия, което се открива тази вечер, да посетим най-чутовния храм на футбола. Ще ви разведем навсякъде – от ВИП-овете до баните и съблекалните, ще седнем и на коментаторските трибуни.

Маракана в превод означава Като маракас. Маракасът, за онези, които не знаят, е особен музикален инструмент от Латинска Америка, който се разтърсва и издава специфичен звук. Това название е простонародното. Истинското име, с което е официално наричан е Марио Филио

Прочутият стадион е кръстен на журналист

Апропо, в Рио това не е единствената почит към представителите на пишещото братство. В града има и други важни места, назовани на журналята, както и паметници, че даже и на Авенида Атлантика – крайбрежния булевард покрай плажа Копакабана. Но за него ще четете утре.
Влизането в стадиона създава специално чувство. Той е модернизиран за мондиала и е с много съвременен дизайн. На приземния етаж прави впечатление паметник.

Не Пеле, а Зико е в центъра на фоайето

Бразилският ми водач обяснява, че причината е проста. Зико е голмайсторът на Бразилия и на Маракана за всички времена. Пеле, познат още като Краля на футбола, е почетен с паметна топка и продупчената от нея врата от един от класическите си мачове. С паметна плоча е отличен третият велик от кариоките – Гаринча.

От 200 000 на 78 800 е намален капацитетът на арената

Покривът е разстлан над абсолютно всички места, а върху него са разположени слънчеви батерии, които осигуряват голяма част от тока за поддържане на стадиона. Четири големи екрана ще улесняват зрителите да следят играта. А сега да отговорим защо са намалени местата – ами, за да се вдигнат 110 ВИП зали. Имах честта да бъда допуснат до една от тях, намираща се на президентския 3-и етаж. Обзаведена е с тъмно сини мебели, може да побере петдесетина души и струва бая пари.

От 15 000 до 300 евро са цените на входа за мачовете от световното първенство по футбол. Интересно е, че синьото в различни нюанси е основен цвят на седалките във всички сектори на стадиона. За средната класа има нещо като миниВИП, който хем е отделен от обикновените зрители, хем от президентите и олигарсите. До него се стига с ескалатори от централното фоайе и разполага с голям бар, където ще може да се яде и да се пие часове преди, по време и след мачовете. Статистиката сочи, че от всички играни до днес срещи на Маракана най-много зрители е събрал злополучният финал на световното първенство през 1950 г., заради което всъщност е и построен стадионът в тогавашната столица на Бразилия. Тогава пред 200 000 души домакините губят от комшиите си от Уругвай. Иначе най-много публика събира на стадиона Кис – четвърт милион на свой концерт през 80-те години. Тези паметни събития са надлежно отбелязани от журналистите, които са приютени под покрива на Маракана. Посетихме и техните коментаторски кабини, които и пробвахме.
Поседнахме и на масата, където суперзвездите ще дават пресконференции. Срещу нея е съблекалнята на селесао – Бразилския национален отбор, който също като наш Левски, става на 100 години.

Надзърнахме в баните – семпли и стилни, нищо особено, а също в самата съблекалня, която от гледна точка на нашите стадиони, които за нищо не стават, си е направо ултра лукс. Красивите мебели са разграфени по номера, което освен че е написано на тях, личи и по закачените фланелки на играчите. Общо съблекалните са 4.
От тях за секунди се излиза на самата трева на Маракана. Тя не е истинска трева, а своего рода зелен килим според последната дума на технологиите. Всъщност, преди да излязат, футболистите имат на разположение стая с тревата от терена.

Там могат да тичат и да скачат, колкото си искат и да свикнат с мекотата и хлъзгавината, както и с другите качества на ултра модерната настилка. Разбира се, неповторимото усещане е самото стъпване на игрището, тази истинска обетована земя на футбола. Това, което ще бъде на финала на 13 юли, когато Маракана ще бъде истински огнен котел от страсти с публика, изпълнила го до краен предел, е нещо, което се вижда веднъж в живота. Ще поживеем, и това ще видим...

Борис Ангелов