Андрий Шевченко: Избиват децата ни, но няма да се предадем

Видян 2943 пъти | Коментари 0
Гласували 0

"Как научих, че родината ми е атакувана? Спях, когато моята майка ми се обади. Тя..."

Андрий Шевченко внезапно спира. Хвърля химикалката си през масата и отива до прозореца, за да събере мислите си. "Съжалявам. Не е лесно, повярвайте ми".

Гласът му все още потрепва. "Майка ми каза, че войната е започнала. Не можехме да повярваме. Бяхме шокирани".

Взривовете, стрелбата и писъците вече са част от живота на семейството на Шевченко. Майка му Любов е напуснала Киев, но остава на украинска земя. Отказва да напусне страната. Своята страна.

"Усещаш всяка бомба, защото къщата се тресе - споделя през сълзи 45-годишната суперзвезда на световния футбол, като удря по масата. - Ето това е войната сега. Намираме се в етапа, когато руснаците са обкръжили града и просто бомбардират. Не спират. Безмилостни са. Това не дава шанс на народа за хуманитарни коридори. Майка ми е там. Сестра ми е там. Чичо ми, леля ми. Братовчед ми. Приятелите ми - някои са на фронтовата линия. Те воюват за нашата родина, за нашата свобода, за правото ни на избор, за нашата чест. Ние се защитаваме. Ние се борим. Налага се. Нямаме друг изход".

Шевченко има 48 гола в 111 мача за Украйна, което го превръща в най-добрия реализатор в историята на националния отбор. След това в продължение на 5 години е селекционер на тима, като го извежда до 1/4-финалите на европейското първенство миналото лято. Бележи победната дузпа за "Милан" във финала на Шампионската лига през 2003 г. и отпразнува трофея с украинското знаме върху раменете. Андрий се гордее със синьото и жълтото.

Като всеки син, той опитва да убеди майка си да избяга през някоя граница. Тя е с влошено здраве и се нуждае от специални медицински грижи. Но остава в Украйна. Заедно с милиони други майки, бащи, синове и дъщери, които не искат да напуснат своята земя.

"Позицията на президента Зеленски е много важна. Той също можеше да си тръгне, но избра да остане. Посланието му е, че трябва да защитаваме своя дом. Това обедини украинския народ. Президентът остана и ние няма да се предадем. Когато видиш на улицата хора без ръце, които опитват да спрат танк... Ще се браним докрай. Русия не е добре дошла".