Памела Андерсън най-накрая разказва историята си по свой начин в Памела, една любовна история

Преди две години най-големият син на Памела Андерсън, Брандън Томас Лий, помоли режисьора на документални филми Райън Уайт ("Лека нощ, Опи", "Пазителите") да заснеме филм за неговата емблематична, неразбрана майка.

"Той някак си не беше съгласен", казва Лий, който, без да се притеснява, се впуснал в предложението си. "Аз казах: "Слушай, просто се запознай с нея. Вие ще се разберете." По-късно, след като Уайт и Андерсън прекарват няколко часа в непрекъснати разговори по Zoom, Уайт е напълно навит.

"Всичко, което Брандън ми каза, се потвърди", казва Уайт.

"Памела Андерсън не е това, което очакваш да бъде. Бях много приятно изненадан и почувствах, че ако успеем да претворим изненадата от този разговор в документален филм, публиката също ще бъде изненадана. Това е рецептата за страхотен документален филм."

Райън, Брандън, тогава на 24 години, не просто искаше да режисирате "Памела, една любовна история", а планираше да бъде продуцент. Видяхте ли червени знамена?

Райън Уайт: Много, много червени знамена. Никога не искаш да работиш с детето на твоя обект на документален филм. Но още в началото стана ясно, че Брандън е от съществено значение за фактора на доверие към Памела. Присъствието на сина ѝ като неразделна част от екипа я накара да се чувства сигурна, че за историята ѝ ще бъде положена грижа.

Памела Андерсън: Брандън е моят барометър на истината. Не мисля, че той е способен да размие нещата. Доверявам се на визията му. Те ме убедиха, че "след като има такъв интерес към живота ти, защо да не разкажеш историята?". Дори това звучи банално. Но не минава ден, в който хората да не се приближават до мен и да не ми казват: "Обичам те. Резонирам с твоята история." Това промени живота ми.

Имаше ли дискусии за това как ще изглежда документалният филм?

Уайт: От самото начало казах: "Правя много голи, изчистени, сурови филми." И тя каза: "Това ми харесва." В този филм буквално не са използвани светлини. Това е изцяло естествена светлина в нейния дом. А говорим за един от най-известните модели пред камера в историята. Екипът беше от четирима души. Тя просто се свлече на дивана и започнахме да си говорим. Имах чувството, че това е толкова истинско. Надявам се, че това придава на филма усещане за интимност.

Брандън Лий: Много от тях са като фестивал за целуване на задници. Мисля, че нашият е точно обратното. Моята цел беше да споделя истинската ѝ същност. Памела е толкова позитивен и мил човек. Тя наистина е такава, а аз съм нейният син. Обичам я до смърт. Но съм най-досаден и ми е най-много писнало от нея от всички. [Смее се.]

Промени ли се концепцията ви за документалния филм с течение на времето?

Уайт: Това, което винаги казват за документалните филми, е, че ако в крайна сметка направиш филма, който си решил да направиш, значи си сбъркал нещо. От самото начало мислех, че филмът ни е за това момиче от малък град от остров в Канада, което е живяло луд живот, после се е върнало на острова, омъжило се е за канадец и е изживяло последните си години на семейната земя. [Но след това] Памела реши да се разведе. Тя избра да приеме ролята в [мюзикъла] "Чикаго".

Но шоуто на Hulu ["Пам и Томи"] беше напълно извън нашия контрол. Трябваше да сме гъвкави, когато ставаше дума за разказване на истории. Това не беше подреден разказ, какъвто си мислехме, че ще бъде. Имам чувството, че през втората половина на снимките бяхме в приключение. Нямах представа накъде отива. Не мисля, че и Памела знаеше къде отива. Затова и последната реплика на филма е от рода на: "Не знам какво следва. Може би ще реша следващата седмица." Струваше ми се, че това е перфектното капсулиране на Памела Андерсън.

Брандън, казахте, че създаването на този филм е било важно за майка ви. А за теб?

Лий: Казвал съм го и преди, но си помислих, че това е като да гледам как животът ми се събира в обратна посока. Установих, че гледам нещата така: "О, затова бяхме там" и "Затова се случи това". Много неща, които чувствах, че ми липсват, и които не разбирах, се събраха заедно. Чувствах се сякаш съм на наркотици. Беше много лудо, реалистично и висцерално преживяване.

Документалният филм включва клипове на водещи на нощни токшоута и телевизионни интервюта, които ви питат за гърдите ви. Извинил ли се е някой? Джей Лено? Мат Лауер?

Андерсън: Не. Но наистина вярвам, че в онзи момент всичко, което пусках във вселената, беше моето тяло. Откъде някой би могъл да знае, че трябва да ме пита за нещата, които наистина ме вълнуват или в които вярвам?

Въпреки че бях на Джей Лено сигурно над 10 пъти, той продължаваше да ми задава едни и същи въпроси за цици и гаджета. Така че аз просто се усмихвах. Мога да се ядосвам за много неща, но това отнема толкова много енергия. Предпочитам да изпитвам радост, щастие и любов.

Лий: Мисля, че този отговор буквално е най-"моята майка" отговорът, който някога съм чувала. Тя оставя всички, които са й направили нещо лошо, напълно настрана, защото се е съсредоточила върху това да премине през живота си позитивно и с благодат. Според мен това, което са направили тези хора, е пълно нарушение. И това, което тя казва, винаги малко ме разстройва, защото ги оставя да се измъкнат лесно. И все още смятам, че фактът, че не сме чули нищо за нито един от тези хора, е донякъде нелеп.

На снимката: "Памела Андерсън не е това, което очаквате да бъде", казва режисьорът Райън Уайт (вдясно), заедно с Андерсън и сина ѝ, продуцента Брандън Томас Лий.
(Елизабет Уайнбърг / За The Times)