Отиват си последните гении – архитектите

     Последните гении, които ни останаха – великите архитекти, си отиват, след като големите композитори, художници, кинаджии, певци, го сториха. Заха Хадид почина. Тя е една от малкия клуб на Големите, заедно с Норман Фостър, Жан Нувел, Франк Гери, Ренцо Пиано. По какво съдя, че тези хора са гении? Веднага давам пример със Заха Хадид.

 Миналото лято в Баку имах щастието да видя построения от нея вариант на НДК – единствената сграда в света без права линия и без прав ъгъл. Нещо, което всеки – хеле пък „експерт” би казал, че е невъзможно. Е, не само е възможно, но е невероятно преживяване, да - преживяване, човек да бъде в сградата и около нея, да види, че за човешките възможности наистина няма ограничения – както на фантазията, така и на моженето, на реализацията. Къде сме ние? „Това, което имаме като архитектура, като градска среда”, както би казал Цветан Цветанов е по-зле, отколкото беше, когато се откри НДК преди 35 години през април.

Помня, кой знае защо на ръба на вековете в София се беше озовал Жан Нувел – един от равните на Заха Хадид. Та този световно велик човек, преди да започнем интервюто с него, ме попита: „А защо сте махнали петолъчката на Партийния дом – развалили сте композицията на единственото място в София, направено с концепция”. Бедни, бедни, Нувеле, да бе дошъл да видиш Ларгото, след като в него се намеси вкусът на Вежди - отместиха 7-хилядолетния център на това пространство встрани, заляха старините с бетон, вдигнаха от Итонг и друг подръчни материали чисто нови „антични стени” и колони.
Докога все така  ще я караме, питаха Богдана и Кеца в едно парче преди точно 26 години? И сигурно още питат, а основанията са все повече.

Автор: Борис Ангелов