ММА-звезда е травестит нощем: Често бия противници, които са по-добри от мен

ММА-боец, художник и травестит: 41-годишният Диего Гарихо е от Гуанахуато, Мексико, откъдето бяга още като дете в САЩ. С няколко излежани присъди на младини, започва кариера на професионален ММА-състезател още през 2006 г., като записва 7 последователни официални победи на високо ниво и незнайно колко в тайни мачове. Замразява кариерата си заради проблеми с ретината на едното око, загубва частично зрение. От 2018 г. е звезда в най-кървавия спорт: боят с голи ръце, който е все по – популярен в САЩ и Европа. Няма загуба. На ринга е известен като Dos Pistolas (Двата пистолета), но се оказва не по-малко прочут в съвсем различна роля. На сцената на травеститските шоупрограми в Сан Диего, Калифорния, той е Lola Pistola. Кариерата му в тази област е от година. VICE се срещна с него, за да намери общото между нокаутите на токсичната мъжественост и високите токчета.

 Вижте галерията ТУК!

Диего, кое наранява повече – ударите в лицето или обезкосмяването за сцената?

Знаете ли кое всъщност е най-лошото – счупване на акрилен нокът. Ето това е кошмар. Ударите в лицето не са ми проблем.

За Вас то е нещо нормално?

Дааа, мога да поемам удари. Не съм много техничен боец, но нося на бой. В схватките просто продължавам, независимо колко често ме удрят. Затова и често бия противници, които иначе са по-добри от мен. 

Как започна в боевете с голи ръце?

Отказах се от професионалните участия в ММА и бойните спортове изобщо през 2012 г. Моят доктор едва ми спаси окото от пълно ослепяване, но то вече не работеше както трябва.  Предупреди ме, че ако още веднъж ми се случи такова нещо, такава контузия, ще изгубя и другото око. Оказа се обаче, че не съм бил готов да зарежа боевете. Така влязох в схватките с голи ръце. Исках да почувствам боя. При това без ръкавици. Просто обичам да се бия. Може би рискувам пълно ослепяване заради това. 

А как стана drag?

Имам една снимка като 6-годишен, на която нося сутиена и гащите на мама. Тя ме отгледа сама и освен това имах двама братовчеди гейове, така че не съм бил под влияние на много мъжествени стереотипи.  Може би затова мога да бъда много женствен. Зная, че хората се чудят дали съм гей, защото не разбират, че женствеността и сексуалните предпочитания са две напълно различни неща.  

На какво направи така, че този тип шоу да се превърне във Ваша страст?

Преди няколко години минах курс по емоционална интелигентност. Казва ни се често, че трябва да напускаме зоната си на комфорт. На мен наистина ми харесва да говоря и да играя пред много хора, да бъда център на вниманието, но когато думата  “drag” пресече съзнанието ми, си знаех: това е! И се хвърлих. Взех уроци по танци, пробих си ушите, епилирах тялото, научих се как да ходя на високи токчета и някой ми помогна с избора на костюми.  

Каква енергия носите в своите drag изпълнения?

Преди моето първо drag show, се чувствах точно, както преди боен мач. Както в първите дни на моята ММА-кариера, сякаш седях в съблекалнята с опонента си и го гледах, както той мен, като в този момент и двамата си казвахме наум: „Мога да го бия”!  Нещо такова беше като настроение първото ми явяване на drag show състезание. Малка стая, осем възрастни, измерващи един – другиго погледи. Не бях твърде нервен, защото имам здрави нерви. Или пък бях твърде глупав, за да мога да се уплаша.

Веднага ли Ви прие drag общността?

Получих много любов от хората на drag сцената, както и изобщо от транс- и гей общността. Но също и от големите яки момчета от бойната индустрия. Може би те също крият някой елемент в себе си, който биха искали да извадят на бял свят...

Има ли прилики между бойните спортове и drag?

Бойните спортове ни показват красотата на хора, преминаващи през велика съпротива. В drag въпросът е да се преодолее токсичната мъжественост. Транс-хората, особено цветнокожите сред тях, са сред най-потисканите. И сред тях има най-висок процент самоубийства. Трябва да бъдат подкрепяни, а не маргинализирани.

Откъде у Вас тази жажда по екстремните неща?

Като дете бях убеден, че светът скоро ще свърши. Когато бях на около 6, още живеехме в Мексико, мисионер позвъни на нашата врата. Не отворих, но през затворената врата той ми прошепна, че отиваме към „свършека на времената”. Това ме шокира. Бях убеден, че светът ще свърши скоро, особено като гледах бедствията по новините. Това ме направи импулсивна личност.

Тоест не е напълно съзнателно решение да се отдадете на толкова разтърсващи неща?

Много от нещата, които правя сега, са нещо като реакция на потискането, на „булването” върху мен като дете. Тогава то ме караше да се чувствам малък и аутсайдер.  Беше ме срам от всичко. Може би това ме изгради впоследствие като човек, който не изпитва срам от нищо. Толкова съм бил унижаван като дете, че се заклех пред себе си никога повече да не го допусна, когато порасна. Така изградих тактиката си в боевете никога да не отстъпвам. Но си нося детските травми с мен през цялото време. И се боря с тях всеки ден. 

Е, изглежда с тези занимания днес сте намерили изхода от проблемите?

Да. Изкуството и боя. Когато денят е лош, отивам да потренирам, да се хвана с някого на спаринг. Не, защото искам да го бия, а понеже искам да получа някой и друг удар самият аз, за да си дойда на място. Тогава започвам да се чувствам по-добре. Когато се бия, другите проблеми губят смисъл, вкарвам всичко от себе си в схватката.