Латинка Петрова се прочу над 60

Латинка Петрова е навсякъде – в рекламите по телевизията, по радиото и на билбордовете, даже в хитовия филм Мисия Лондон. Сигурно е мечтала това да й се случи на 20. Но стана над 60-годишна възраст.

Макар и с 4 десетилетия кариера зад гърба, при това в най-обичания от публиката театър – Сатирата и то по соцвреме, тя никога не е била звезда. Затова пък винаги е правела шоубизнес.

Още преди 1989 г., когато за автомобил се чака по 10-20 години, Лоти, както я наричат приятелите, има цели две коли. Вярно, социалистически, но с такъв стандарт могат да се похвалят малко български четиричленни семейства като нейното.

Със съпруга й – оперен певец, сина Мартин и дъщерята Линда пътуват до морето и с двете коли. А артистичната колегия само може да им завиди.

Как става номерът? Латинка не блести на сцената на Сатирата – театъра, към чиято трупа принадлежи и който й плаща заплатата всеки месец. Там няма даже една запомняща се роля за дългите години присъствие в трупата.

Затова пък я наричат Царицата на халтурите. Тя се скъсва да обикаля страната със смешни сценки и да весели народа от естрадите и по вътрешнозаводските тържества, непрестанно и неуморно обикаля по села и по паланки. Банкетите са нейната сила.

По онова време хонорарите не са като сегашните във фолка. Тогава парите рядко прескачат 100 лева на участие. Затова пък изявите са по няколко на ден. Така оправният артист може да изкара повече, отколкото всеки от хората, които весели за цял месец. Защото средната заплата в страната е 250-300 лева.

Лоти изкарва толкова пари, че дори й остават. Като светнат човек с бизнес нюх, който сам се е направил и винаги само на себе си е разчитал, русата амбиция се превръща в нещо като първа частна банка в шоубизнеса – заема пари на колеги, когато великите артисти приключат със скромните си средства от заплата, а не могат да вържат краищата до следващата.

Даже влезлият в списъка на соцмилионерите, разлепен при американското посолство Георги Калоянчев, казват, бил сред кредитираните. А той не е изкарвал малко пари по времето на неговия фен номер едно Тодор Живков. Неслучайно Калата е сред първите притежатели на частен Мерцедес у нас, както вече писа в-к Супер 19’.

Лоти обаче е по-богата. Останала без заплата след съкращенията по време на театралната реформа по време на демокрацията, Петрова няма проблеми. Тя отдавна живее в капитализма. И продължава да печели. Макар годинките бая да напредват.

Сигурно за успеха й помага и нещо супер важно. Фактът, че има екстрасенски способности. Може да гледа на различни неща, познава бъдещето. Според някои има и още по-впечатляващи способности, които те предпочитат да оставят в сянката на мистерията.

Лоти има и друг скрит талант. Тя пее като змей. Коронният й номер, след като пийне малко и компанията го пожелае, е да отвори гърло и да изкара някоя красива родопска песен. Мощният й плътен глас завзема всичко наоколо, включително и въздуха. Обикновено й акомпанира мъжът й Джонги.

Той също има колоритна история. Съставена от много истории. Една от тях е японска. Отива Джонгата с операта на турне в Япония. И както се случва понякога с вълнените пуловери, блузата му започва да се нищи. Той решава да остави пуловера в хотела. Захвърля го и забравя за него. Трупата заминава за следващия японски град. Певците ни се настаняват в нов хотел и не след дълго на името на Джонги се получава пакет. Всички се чудят от кого е и какво има в него.

Оказва се, че това е злополучният разнищен вълнен пуловер. Японците са решили, че певецът си е забравил любимата дреха и бързат да му го изпратят, така че да пристигне спешно и заедно с него, та да не студува. Българинът се засмива, захвърля блузата в хотелската си стая. И отново забравя за нея. Трупата пее, жъне успехи, тръгва си и се озовава в следващ град. Кой пристига веднага след нашите? Ха-ха – пуловерът на Джонги.

И така до прибирането в България...