Сфумато с нова река от думи срещу М.Бакалова

единствена мярка; на комерса като единствена цел; на „хляб и зрелища“ като единствена философия.

Да работим за разграничаване на изкуството от културните индустрии; за реабилитиране на творбата над продукта, словото над думите и цифрите, смисъла над ползата, сакралното над профанното, възвишеното над низкото, човека като „свят в света“ – над човека като електорална единица.

НАШЕТО ТЕАТРАЛНО ВЕРУЮ

Артистизмът е духовна енергия. Тя е неиграта в играта.

Театърът не е имитация на житейското, не е констатация. Театърът е автономна над-реалност, в която „подривната“ сила на въображението пре-нарежда света, преоткрива Битието.

Предмет на театъра е целият човек с целия му потенциал – в целия живот.

Спектакълът е „диалог на живите с мъртвите“ (Х. Мюлер); щафета между „там – винаги“ и „тук – сега“, която поема – развива – предава ценности. Превръщане на пътя в място на срещата.

Репетицията е експедиция на общност от творци, които предприемат обмислени и „екипирани“ спускания в дълбочина – към базите на творческото, към изворите на артистичния импулс, към онтологията на живите изкуства.

Школата работи за културната памет, срещу амнезиите, припознава като учители големите театрални реформатори преди нас – великаните върху чиито рамене изглеждаме по-високи.

Методология - не да повтаряме, което вече знаем, а в правенето да узнаваме. Правя, за да узная. Мисълта като събитие (Арто).
Реалността „зад прозореца“ не е целият живот. Ние съществуваме в паралелни реалности. Изборът в коя от тях да живеем е единственият свободен личен избор.

Проф. Маргарита Младенова
Проф. Иван Добчев
Театрални режисьори и педагози,
Създатели и ръководители на ТР „Сфумато“