Защо стремежът към щастие ни депресира и как да страдаме правилно?

За да бъдем щастливи, първо трябва да се научим правилно да страдаме. Това е днешният ни лайфхак на базата на изследванията на психолога Владислав Елц. Той доказва, че стремежът към абсолютно щастие е пряк път към депресията. Както е известно пълно щастие няма. Истинското изисква нещо да не бъде наред. Нормално е не всичко да бъде супер.

Много често за изход от депресията се дава шопингтерапията, но придобиването на материални ценности: дрехи и бижута , коли, апартаменти, къщи, не е равнозначна на щастие. Защо? Защото не не могат да ни променят. Можем само за кратко да се самозалъгваме, че сме се „оправили”, понеже сме ги придобили. Понеже това е детинско – поражда нуждата от компенсация.

Всеки човек, стигнал и надминал 30-35 г., трябва сам да е разбрал, че винаги съществуват проблеми, те се решават конкретно, един по един, лошите неща ни се случват, но то е за да ни бъдат урок и ЗАЩИТА. Наричаме го опит. Ние няма как да избягаме от тази действителност, а самозалъгването, че нещо странично е в състояние да ни изолира от нея, е нужда от компенсация или иначе казано – комплекс. От който се отключва веригата:

Компенсация – депресия – хронична умора – психосоматични прояви – психически заболявания – зависимости.

Щастието, също като живота, не е спринт. Това е маратон. Изисква от нас постепенна промяна на вътрешния ни свят.

Няма постоянна радост, постоянно спокойствие, постоянно удовлетворение.
Няма и точен момент за едно или друго, лимит, отвъд който се губи смисъл.
Човек трябва да разбира това, ДА НЕ СЕ РАЗОЧАРОВА, ОСОБЕНО ОТ СЕБЕ СИ.