Защо ни трябват парламент и правителство сега?

Подготвят се „граждански” протести срещу свиквания утре 42-и български парламент. Нищо, че първите точки от дневния му ред според анонсите на политиците са: нов състав на ДКЕВР, сиреч изгонването на хората на Семерджиев и Харитонова, въвеждане на тарифи за бедни на тока, съставяне на ново правителство от експерти и дори промяна в избирателния кодекс – всичко онова, за което бяха реалните протести през зимата.

Защо тогава е протестът? Ами, защото някои лидери не били хубави. В задачата, която ни е поставена като народ, поради собствената ни невчесана природа, обаче се пита съвсем различно нещо. Не кой е красавец, а „дали котката лови мишки”. Това първо.

И второ, когато ви е запушена мивката, викате водопроводчик. Когато е запушена икономиката: дефицитът за първото тримесечие е 800 милиона лева – 80% от годишния си обем, чуждите инвестиции са секнали,  събирането на данъци и акцизи е блокирано, а онкоболниците с намалени кой знае защо бюджети са пред фалит, какъв специалист викате? Вероятно икономист и финансист.

Крайно време е България да започне да работи след тримeсечното „пиянство на един народ”. Вместо да се хвърли в ново 2-3-месечно, а може би едногодишно изборно пиянство до дупка, което няма да доведе до нищо добро икономически и до нищо кой знае колко различно политически.

Иначе, който може да си го позволи, ще се спаси с първия самолет от летището. Но голямата част от българите ще теглят такива страдания, каквито 21-и век и Европейският съюз не помнят.

И още нещо важно. През последните три месеца, едва ли случайно, законът се превърна във „врата у поле”. Така нареченото правителство на Марин Райков, което мълчи, когато трябва да говори и говори, когато трябва да мълчи, само налива масло в огъня с тоталната липса на контрол и адекватност.

Непрекъснато, дори от тв екрана, от хора, които би трябвало да имат поне съвест, ако не чувство за отговорност, слушаме: „И какво от това”. В смисъл, какво като има закон за съответна процедура, ако ни е по-удобно да не го спазваме. Забравихме ли, че демокрацията е процедура, или просто  ни е по-удобно да се правим на ударени?!

Ако не се въведе отново законност в държавата и то спешно, което вероятно за известно време ще наложи де факто да стане „прокурорска република”, ако не се махне очевидно нежелаещото да служи на народа си ръководство на репресивните органи, трудно някой може да бъде убеден, че тази игра не се играе в полза на престъпността. Или, хайде на полулегалната „сива” икономика, която според последните данни на Евростат е онова нещо, по което сме лидери в ЕС. Като не броим демографския срив, болестите, неграмотността.

Извинявайте, но така повече не може!