Запазихме 9% ДДС за туризма

"“Единствената добра новина за българския туризъм в проектобюджета на Република България за 2023 г., изготвен от МФ, е запазването на 9% ставка ДДС върху туристическите, ресторантьорските и спортните услуги. Бюджетът за реклама на българския туристически продукт е отново безумно малък - около 18 млн. лева.”

Това заявих по време на дебатите по така предложения бюджет, проведени в Комисията по туризъм към НС.

Провели сме много срещи и разговори с браншовите организации и споделих пред колегите в комисията техните притеснения относно подготвените промени от МФ, които се очаква да бъдат предложени с проектобюджета 2023 г. От направените предложения прави впечатление, че всички точки пряко или косвено са обвързани с получаването или съхранението на пари в брой, установяването на точните количества суми, които се задържат като налични салда от бизнеса, и пренасочването им към банковата система.

Това дава индикация, че новият проектобюджет има за цел да подобри приходите в банковата система и да утежни и увеличи разходите на средния и малък бизнес.

Ясно се откроява линията на слаб държавен и административен контрол от страна на държавната администрация в лицето на МФ, като министерството с всяко ново предложение се опитва да прехвърли контрола върху бизнеса, потребителите и служителите, като привидно всички предложения са за повишаване на събираемостта и изсветляване на сивата икономика, но всъщност се вижда как държавата е неспособна да се справи с административната тежест и иска същата да бъде прехвърлена като отговорност върху бизнеса.

В направените предложения на първо място е това за Деклариране на размера на сумите в касите и банките на месечна база в справката декларация по ЗДДС. Предложението на МФ е до 14-то число на по-следващия месец данните да бъдат декларирани и подавани от страна на бизнеса към приходната агенция. Това предложение ще повиши административните разходи, които са заложени от страна на бизнеса за 2023 г., в средата на годината, което ще доведе до непредвидени разходи и затруднения при плащанията на същите. Имайки предвид, че всички данни към НАП се подават по електронен път, това би довело до преработка на софтуера, както на бизнеса така и на агенцията, което също ще генерира огромен разход. От страна на МФ няма приложени прогнозни разходи и калкулация на този разход, в какви размери ще бъде и до какво ще доведе като приход за бюджета, нито има направен анализ дали ще бъде оправдан финансово.

На второ място се предлага дивидентите да се изплащат само по банков път, независимо от сумата. Тук отново ясно се откроява линията на пренасочване на суми на бизнеса към банковата система, имайки предвид, че сектор ресторантьорство оперира с около 50% от оборота си в брой, като най-вероятно се планира същият да бъде пренасочен към банковата система. По последно представените данни от страна на МФ за декларирането и разплащането на дивидент от страна бизнеса ясно се вижда възходяща тенденция, следователно МФ не би следвало да отчита проблем в декларирането и изплащането на дивиденти от страна на бизнеса. Явно сумите драстично са пораснали и се е откроила ясна тенденция за начисление на още около 2% във вид на такси за внасяне, теглене и изплащане на сумите от страна на банковата система.

На трето място е предложено фирмите с персонал над 50 души да плащат заплатите само по банков път, но за заведения, ресторанти, хотели (туристическия сектор), е заложено независимо от броя на персонала, всички заплати да се изплащат само и единствено по банков път. Мотиви за това предложение, което е изцяло и единствено за туристическия сектор, отново няма, нито е направен анализ и разчет за очакваното завишение на прихода към държавният бюджет.

Нека припомним, че в туристическия сектор по данни на ЕС и НСИ са заети ниско квалифицирани кадри, същите са служители, който в голяма степен са извън банковата система или имат затруднения при изплащане на вноските си по кредитите поради влошаването на икономическата обстановка в последните 3 години.

При така направените предложения ясно се вижда, че държавата в лицето на МФ, иска да включи в банковата система служители и суми, които към днешна дата не са нейни клиенти. Остава неизяснен въпросът до какво завишение в приходната част на държавния бюджет ще доведат тези мерки. Ясно се виждат планирани повишения в приходната част на банковата система и повишения в разходната част за бизнеса, а държавата какво получава?

На последно място се предлага една повече от абсурдна система: „Ако клиентът не получи фискален бон за предоставена стока или услугата, да не е задължен да я заплаща.”(по пример на Гърция). След като е по пример на друга държава-членка на ЕС, защо няма приложени калкулации до какви завишения в приходната част в бюджета на Гърция е довела тази мярка и какви нива на изсветляване на сивия сектор са постигнати след въвеждането ѝ?", пише депутатът Красен Кралев, ГЕРБ.