За година сме се стопили с близо 40 хил. души

Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност.

Като положителни тенденции през 2013 г. могат да се отчетат намаляващата обща и детска смъртност и увеличаващата се средна продължителност на живота на населението. Това са изводите от новопубликувани данни на Националния статистически институт.

Към 31 декември 2013 г. населението на България е 7 245 677 души.

В сравнение с 2012 г. населението на страната намалява с 38 875 души, или с 0,5%.

Мъжете са 3 524 945 (48,6%), а жените - 3 720 732 (51,4%), или на 1 000 мъже се падат    1 056 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на остаряване на населението. В края на 2013 г. хората на 65 и повече навършени години са 1 417 667, или 19,6% от населението на страната. В сравнение с 2012 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 2,7%.

В регионален аспект делът на хората на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (27,2%), Габрово (25,8%) и Ловеч (25%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 16,3%, Благоевград - 17%, Варна и Бургас - съответно 17,2 и 17,3%.

Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз.

Към 31 декември 2013 г. децата до 15 години са 996 144, или 13,7% от общия брой на населението. Спрямо 2012 г. този дял се увеличава с 0,1 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 17,8%, и Бургас - 15,1% от населението на областта. Общо в четиринадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в област Габрово - 11,4%.

Делът на най-младото население в ЕС е 15,6%, като най-нисък е в Италия (14%), България (13,7%) и Германия (13,1%), а най-висок е в Ирландия (21,9%) и Франция (18,6%).

Към 31 декември 2013 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 50%, или на всеки човек в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат двама души в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2012 г. този коефициент е бил съответно 44,5 и 48,7%.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 44.8%, отколкото в селата - 65.8%.

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.0 години в края на 2013 година.

Към края на 2013 г. над трудоспособна възраст са 1 718 000 души, или 23,7%, а под трудоспособна възраст - 1 056 000 души, или 14,6% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31 декември 2013 г. това съотношение е 62. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

В градовете живеят 5 291 675, или 73%, а в селата - 1 954 002, или 27% от населението на страната.

Към края на 2013 г. населените места в България са 5 268, от които 257 са градове и 5 011 - села.

Към края на годината населените места без население са 169. Най-голям брой населени места без население има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали.

С население над 100 хил. души са седем града в страната. В тях живее 34,3% от населението на страната.

Близо половината от населението на страната (49.4%) живее в Югозападния и Южния централен район. Югоизточният и Североизточният район са следващите по брой на населението. В Северния централен и Северозападния район живеят относително най-малко хора.

И в шестте статистически района населението намалява спрямо 2012 г.

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 95 467 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 309 634 души (18.1%).

През 2013 г. в страната са регистрирани 67 061 родени деца, като от тях 66 578 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 2 543 деца, или с 3,7%. Броят на живородените момчета (34 044) е с 1 510 по-голям от този на живородените момичета (32 534).

Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 15.7‰, следват Обединеното кралство (12.8‰) и Франция (12.6‰).

Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция (9.0‰) и Австрия (9.4‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Португалия (8.5‰) и Германия (8.4‰).

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.1‰, София (столица), Бургас и Шумен - по 10.0‰. Общо единадесет области имат коефициент на раждаемост над общия за страната - 9.2‰. С най-ниска раждаемост през 2013 г. са областите Видин и Смолян - съответно 6.8 и 6.5‰.

През 2013 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.48. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24 деца, а през 2012 г. - 1.50 деца. Тоталният коефициент на плодовитост общо за ЕС-28 е 1.58 деца през 2012 година.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26,3 през 2012 г. на 26,5 години през 2013 г.

Броят на умрелите през 2013 г. е 104 345 души, а коефициентът на обща смъртност - 14.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 4 936 случая, или с 4.5%. Въпреки намалението в абсолютния брой на починалите хора нивото на общата смъртност все още е твърде високо.

Продължават силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20,5‰) отколкото в градовете (12,1‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2012 г. е 9,9‰. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо (14.4‰). С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,3‰, и Кипър - 6.6‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция, Испания и Обединеното кралство коефициентът на смъртност е под 9.0‰. По-висок е този показател в Латвия - 14.3‰, Литва - 13.7‰, и Унгария - 13.0‰.

С най-висока смъртност в страната се отличават областите Видин - 21.1‰, Монтана - 20.1‰, Перник и Кюстендил - по 18.4‰. Общо девет са областите със смъртност, по-ниска от общата за страната, като най-нисък е този показател в областите Кърджали - 11.3‰, София (столица) - 11.5‰, и Благоевград - 11.7‰.

Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в България тя продължава да е по-висока от детската смъртност в страните от Европейския съюз. Само Румъния (9.0‰) има по-висока стойност на този показател от нашата страна. В повечето страни в Европейския съюз коефициентът на детска смъртност е под 5.0‰, като най-ниски са стойностите му в Словения - 1.6‰, Финландия - 2.4‰, и Люксембург - 2.5‰.

Общо за ЕС-28 коефициентът на детска смъртност през 2012 г. е 3.8‰.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2011 - 2013 г., е 74.5 години. Спрямо предходния период тя се увеличава с 0.4 години.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71.0 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78.0 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.7 години по-висока за населението в градовете (75.3 години) отколкото за населението в селата (72.6 години).

През 2012 г. общо за ЕС-28 средната продължителност на живота е 80.3 години.

Средната продължителност на живота е най-висока в Испания - 82,5, Италия - 82,4, и Франция - 82,1 години. Общо в 20 страни на ЕС средната продължителност на живота на населението е над 80 години. Най-ниска в ЕС е средната продължителност на живота на населението в Литва (74.1), Латвия (74.1) и България (74.5).

Регистрираните юридически бракове през 2013 г. са 21 943 - със 776 повече спрямо предходната година.

Броят на разводите през 2013 г. е 10 908 и е с 1 039 по-малък от този през 2012 година.

През 2013 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 37 767 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 5.2‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 2.8‰, а в селата - минус 11.8‰, или намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2013 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2012 г. е 0.5‰.

Шестнадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (9.5‰) и Кипър (5.2‰). Освен нашата страна с отрицателен естествен прираст на населението, но с по-ниски стойности, са Латвия (-4.5‰), Унгария (-3.9‰), Литва (-3.5‰), Румъния (-2.7‰), Германия (-2.4‰), Хърватия (-2.3‰), Португалия (-1.7‰), Гърция (-1.5‰), Италия (-1.3‰), Естония (-1.1‰) и Австрия (-0.1‰).