Вече го няма Досьо: другото име на Созопол

Как заслужилият артист ме спаси, когато бях изгубил всяка надежда


Няма го вече и Досьо Досев, заслужилия артист, когото новата публика знае най-вече от безкрайния сериал на бТВ Скъпи наследници, където играеше почти себе си – дядо Дочо Дочев. А ето какъв човек беше той.

Досьо е роден в София, но за столичната бохема той беше символът на Созопол и съм убеден, че 99,9% от хората мислят, че е родом оттам. Познавах го, но съвсем отгоре – отгоре  от снимките на първия частен български филм Куршум за Рая и от многото перипетии покрай връщането ни оттам с един направен в България ален Москвич Алеко. Не бях виждал Досьо от цяла  петилетка и ето, че се озовах в абсурдна ситуация в Созопол.

Годината беше 1996 г. Уж бяхме се уговорили за квартира по телефона с друга култова созополска личност „от едно време” – бай Момчил, чак описан в литературата като символ на градчето.
Но щом се озовахме на морето призори на един хубав горещ ден, квартира се оказа, че липсва. Някой я бил взел под носа ни. Малко като в Оркестър без име се оказа положението.

Тъй като беше началото на август – най-критичният за намиране на места период от лятото, нямаше как да се намери къде да останем да спим с малката ни компания. Не че не изръшкахме доста адреси.
Човек никога не бива да се отчайва, даже когато „отникъде взорът надежда не види”.

Просто трябва да спре, да се успокои, да помисли малко. И гениалното прозрение задължително ще просветне...
Единственото, което ми хрумна,  беше да потърся помощ от Досьо. Вътрешно бях убеден, че той няма начин да не измисли нещо, колкото и невероятно да изглеждаше това – на практика невъзможно. Бях длъжен да опитам обаче, не виждах друг избор.

Нямахме мобилни телефони, не му знаех номера на домашния, дори не ми беше хрумнало да го потърся и да си го запиша за всеки случай, тръгвайки за Созопол.

Реших да пробвам да го намеря на пристанището. И се оказа, че това беше най-доброто решение.

Отидох, поздравих него и рибарите, с които нещо се бяха заприказвали като морски хора, прекъснах ги и му обясних какъв ми е проблемът. Даже не знам дали се сети кой точно съм аз.
Не зная как го направи, но 10 минути по-късно имахме квартира. При това чудесна стая в приятна къща точно срещу пощата в центъра на центъра на стария Созопол, който тогава още носеше нещо от истинския си дух. Че даже натисна хазяите и за по-малко пари, отколкото разчитаха да вземат.

Ето такъв човек беше.
Беше Човек!

Сега, когато разбрах, че ни е напуснал, научих толкова много неща за него, които никога не съм подозирал.

Например, че е сред основателите на Сатиричния театър, заедно със Стоянка Мутафова, Калоянчев, Нейчо Попов. Това никой не го говори и даже не се споменава при годишнини на трупата.

Не знаех, че има точно 70 филмови роли в рамките на повече от 60 години – от 1954 и 2018 г.
Пиша го, за да го разберете и вие.

Това са достойни измерители на една достойна кариера.

Но за мен по-важното е, че освен заслужил артист, той беше просто добър, много добър човек.
Благ, както се казваше навремето.
Човек, който винаги е на линия.


Борис Ангелов

Снимка: БГНЕС