Възможно е да осъмнем с нов национален празник, въпреки нежеланието на 75% от българските граждани: Петър Витанов

Напълно е възможно между Никулден и Коледа управляващите да ни сервират поредна порция промени в Конституцията и да осъмнем с нов национален празник, въпреки недоволството и нежеланието на 75% от българските граждани. Подписката за провеждане на референдум за Трети март продължава в цялата страна и съм убеден, че ще достигнем необходимия брой подписи в срок. Това заяви пред БНР евродепутатът Петър Витанов, който е и председател на Инициативния комитет за провеждане на референдум за Трети март.

През декември Народното събрание предстои да гласува проектът за промени в Конституцията, една от които предвижда смяна на националния празник. Според социлогически проучвания от началото на октомври тази година три четвърти от българите не са съгласни с подобна промяна.

„В изминалите два месеца срещнахме доста обструкции, включително на административно ниво - имаше общински избирателни комисии, които в разрез със закона забраняваха да се събират подписи по време на кампанията. Въпреки това намерихме стотици съмишленици, местни общности, които се ангажираха с каузата – либерални, консервативни, леви, патриотични, дори и десни, които показаха, че може да има една обща надпартийна, национална кауза“, каза още Петър Витанов.

На въпрос дали при събрани подписи Референдумът за националния празник може да бъде отхвърлен, както се случи с този за запазването на лева, евродепутатът заяви, че подобно развитие би предизвикало противодействие и би довело до „наказание от страна на избирателите“.

Витанов коментира и резултатите от изборите в Нидерландия, които бяха спечелени от крайнодясната Партия на свободата, оглавявана от Герт Вилдерс.

„Като ляв човек, смятам, че когато печели една радикална, бих казал ксенофобска, формация, трябва да си зададем някои въпроси. Проблемът може би не е само в Герт Вилдерс, нито в неговата партия. Очевидно има някакво скъсване на връзката между проблемите на обществото и това, което говорят политическите елити. В България хората наказват политиците, като не гласуват, в Нидерландия - като гласуват – избирателната активност там гони 80 процента. Големият въпрос пред всички политици е как да се адаптират към истинските обществени проблеми, защото очевидно те са различни“, коментира социалистът.
 
Петър Витанов е на мнение, че резултатът от тези избори ще се отрази негативно на присъединяването на България и Румъния към Шенген.

„Преди изборите в Нидерландия очаквах, въпреки всичко, въпросът да има положително развитие за България. Според мен Европа имаше нужда от България и Румъния като две държави, на които можеше да разчита и в които няма да се създадат антиевропейски настроения. След идването на Вилдерс, нещата са различни. Той не само че не желае да се допускат нови страни в Шенген, а възнамерява да постави въпроса за излизането на Нидерландия както от Шенген, така и от ЕС. В този контекст, прозорецът от възможности, който имахме, се притваря“, смята Витанов.