Нери Терзиева, която буквално да вчера или онзи ден пишеше във фейсбук, лайкваше и коментираше доброто от приятели, ме познаваше преди аз да се познавам. С майка ми, Еми Барух и други станали известни с времето журналисти, бяха в един от първите випуски на онзи Факултет, който днес няма нищо общо с тогавашното ниво.
Знам много истории от техните най-хубави години –и весели, и драматични, почти трагични за нея, но не е тук мястото за споделянето им. Нери е човек, понесъл много, много болка, но е избирала винаги светлия път да я посрещне.
Ще разкажа 2 други показателни, но не лични истории. В нощта след първия тур на президентските избори през 2001 г., когато с Петър Стоянов разбраха как са ги изпързаляли – една от най-тежките може би в целия й живот, поговорихме с нея пред колеги за резултатите. Аз й казах, че като гледам – колкото и изненадващо да звучи, и на втория тур Първанов май ще спечели. А тя разказа на мен и на другите за рожден ден в „богатската къща” на родителите на майка ми. Фигурата беше интересна, макар и преувеличена, а начинът да отговори, без да отговаря беше брилянтен пиарски.
Не и колкото неотдавна публикуваната от нея във фейсбук първа реч на Стоянов като президент пред парламента, очевидно писана от самата Нери, която изпълва с жалост, заради факта къде сме били – на какво ниво дори само като публичен изказ, а до какви низини затънахме.
Другата история е от миналата пролет. Единствения път, когато съм й поискал помощ за благото на 19 минути и тя не закъсня нито с миг. Освен да пише с добро и за добро, Нери умееше да свързва хората с добро и за добро.
Без да знам, готов съм да заложа и за друга нейна важна заслуга пред българската журналистика. Спасяването на в.Сега, който Овъргаз - тя движеше комуникациите на корпорацията 20 години, все пак реши да съхрани като остров на професионализма и свободата, въпреки натиска, включително и дългогодишен от любимия НАП, въпреки стопирането на всякакви други начини на финансиране с огромните усилия на държавата, въпреки всичко. Да, важно е кой дава парите, но още по-важно е кой е гарант за това.
Иначе онова, което трябва да се помни за нея е създаването на новите български новини. Направи го тя, с Асен Агов като кърпичката или шалчето за допълнение на онези сака и ризи, които Нери вземаше и от приятелки, за да бъде бляскава на екрана във време на тотален дефицит и липса на дори един свестен магазин за мода в София – 1990 – 1991 г.
С нейната любима дума „полифоничност” – събиране на различните гледни точки – истинска революция след 45 години на единоначалие и тотален информационен монопол.
Тя създаде и цяла школа тв журналисти в движение, докато правеше Екип 2 и Ефир 2 – някои останаха в телевизията – не само БНТ, но и в този тип медия по принцип и са водещи имена, други преминаха и намериха своите високи позиции в пиара и комуникациите, та даже и в институциите.
Трудно е да повярва човек, че е успяла цялото това нещо да го свърши за 2 години, но фактите са на лице, а по делата се познават хората. Това беше нейният връх точно преди 30 години.
Накрая,в тази връзка, ще споделя най-големия комплимент, който ми е правила. Бях пуснал, не помня по какъв повод, любим мой откъс от един подценяван заради политическата си активност български поет – Едвин Сугарев:
„Върхът е цел,
но не и смисъл”.
Написа, че съм истински син на майка си. Какво повече!
Борис Ангелов
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
У нас планините лете не губят снега си, ...
бТВ Синема 28 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Лий Коос, Фарес Фарес, Пилу Асбек, Давид Денсик, Даника Чу