Цветанов се борел с "Модела Борисов", но никой друг не бил

Цветан Цветанов председател на ПП "Републиканци за България“, в интервю за Аудиокаста на Радио "Фокус" "Това е България".

Здравейте, вие сте с аудиокаста на „Фокус“ „Това е България".  Аз съм Цоня Събчева и се радвам да ви приветствам с добре дошли, в неговия пореден 84 епизод. Изминалата седмица остави множество отворени въпроси, чиито отговори ще търсим през следващите дни, както и в предстоящия разговор.

Най-важният въпрос е свързан с управленската формула: какво правителство ни управлява и могат ли да бъдат преодолени потенциалните напрежения между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Наш гост е председателят на политическата партия „Републиканци за България“, бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Добре дошъл в Аудиокаста на „Фокус“, г -н Цветанов.

Здравейте, добре заварил.

Какво правителство ни управлява: което прилича на коалиционно, но не е коалиционно; на парламентарното мнозинство; на съвместно управление необходимост ли е, или е сглобка някаква? Все непознати в европейската практика формулировки. Какво е?

Съвместно управление по интереси. И каквато и да бъде формулата, която се представя на обществото, за всички е ясно, че това е коалиционно правителство между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Оттук нататък всичко, което предстои да се случва, защото виждаме, че в рамките на около месец вече е функциониращо правителство със сериозно парламентарно мнозинство, всекидневно ние чуваме различията между тях, но явно може би интересът е много по-различен от това, което ни се представя. Защото в момента всеки ще концентрира вниманието си: кой ще отхапе по-голямо парче от властта.

При такава неяснота какво да очакваме?

Не очакваме реформи, които всички декларираха във всяка една от предизборните кампании през последните 2 години, защото няма как при това крехко коалиционно съществуване да имаме стабилно правителство, което да очертае някакъв хоризонт за реформи. Нека все пак да припомним, че тук има диаметрално противоположен сблъсък между две формации. ПП и ДБ дадоха своята резултатност на база анти-ГЕРБ говоренето за корупционните модели, за статуквото.

И ГЕРБ и СДС пък се защитават, че такова нещо няма. А всъщност в момента те се обединяват и, пак повтарям, всичко е свързано с отхапването на по-голямото парче от властта, за да се направят съответните назначения, за да се разпределят пари, и да диктуват политики, което, всъщност ще бъде много съществена пречка за стабилността и устойчивостта на едно правителство. А и оттам вече и законодателството ще бъде доста хаотично и няма да бъде устойчиво, и няма да бъде последователно. Ще се решават проблемите на парче, както наблюдаваме през последните няколко седмици.

Вие как разчитате взаимствания от Христо Иванов английски израз „Да се съгласим, че няма да се съгласяваме”, който той предлага като едва ли не мото на кабинета? Не изглежда ли доста  неангажиращо?

Изглежда, но аз смятам, че тук по-важно е,  каква ще бъде комуникационната стратегия на ПП-ДБ спрямо техните избиратели, за да може да обяснят по някакъв начин за този исторически компромис, който правят и държавата е сложена на предно място, а всички други политически интереси са на заден план.

  Но за мен, това е повече да може да се маневрира в комуникацията с техните избиратели, защото за всички е ясно, че тази сглобка и всичко това, което се прави като съвместно управление, то ще касира доста негативи за ПП-ДБ, а също така и за ГЕРБ, защото те през всичките тези 2 години отстояваха принципна позиция, че ПП и ДБ съсипват държавата и във финансов, и в инфраструктурен проект.

Според мандатоносителите, съвместната работа между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС трябва да покаже, че държавата се разделя с досегашните корупционни практики. Но как това ще стане, след като сочат за носители на въпросните практики управленията на ГЕРБ?

Ами интересът може би ще затвори някои от тези теми и това, което е допринесло за техния изборен резултат на ПП и ДБ. Защото аз си спомням много внимателно начина, по който бяха проведени кампаниите от 2021 г. до настоящия момент.  И ние знам, че част от проверките, които се правеха и като анкетни комисии, в кратките мандати на парламенти, говореше се за разследване на „Турски поток”, където всъщност над 3 млрд. лева на българския данъкоплатец отидоха, задоволявайки интересите на режима на Путин.

Също така  нека да погледнем, че голяма част от дебатите, които се водиха в студията, бяха за „Барселонагейт”, за кюлчетата, за парите, които са дадени за проекти, свързани с инфраструктурни решения, което означава, че всъщност интересът е много по-различен от това, което ни се е представяло през времето, когато са били предизборните кампании. И се вижда, че всъщност политическите лидери не са последователни и не искат да запазят и да съхранят и да утвърдят идентичността, с която са създадени, и подкрепата, която получават от хората. Това е.

Има ли живот в правителството „Денков-Габриел” при това положение?

Ако погледнем всекидневните различия и скандали, можем да кажем, че имаме живот на това правителство. Но ако погледнем в дълбочина законодателния пакет, законодателната програма, управленските решения – ние все още нямаме управленска програма, която да се базира на база на някакви краткосрочни, дългосрочни цели. И от тази гледна точка смятам, че в момента проблем ще бъде приемането на бюджета, защото управленската програма минава през призмата на приемането на републиканския бюджет. Бюджетът ще бъде за много кратък период от време, защото знаем, че бюджетът ще бъде приет, по всяка вероятност в края на юли месец-началото на август, което означава, че този бюджет, реално ще трябва да затвори календарната година и бюджетна година. Но по-важното е, каква ще бъде перспективата и хоризонта, който ще бъде очертан в тригодишната прогнозна цел, която