Спортният министър – аут, върнахме се 60 години назад

Видян 1791 пъти | Коментари 0
Гласували 1

Българският спорт се върна 60 години назад. За първи път от 1956 година нямаме олимпийски шампион. За първи път сме на 63-о/69-о място в класирането по нации, след като най-слабото ни представяне беше отново разделено, но 20-о място през 1952 г. И всички приказки за нямането на пари са празна работа, защото през 1952, 1956 г. или примерно за 2000 г., когато сме 15-и по медали с 5 шампиони, парите са много пъти по-малко, отколкото похарчихме за последния олимпийски цикъл.

Министерството на спорта до момента е потрошило, заедно със субсидията от тотализатора, над четвърт милиард лева. За какво? Тервел Пулев например дълго време не получаваше и лев подкрепа от държавата и то до преди броени месеци. Ако Свилен Нейков и правителството ще си приписват медала му – бъркат, защото заслугата е на недопуснатия от България брат на бронзовия ни боксьор Кубрат Пулев, на треньора Боби Бояджиев и на новия шеф на боксовата федерация Краси Инински.

Станка Златева също дължи среброто си не на държавата, а на ентусиаста треньор Симеон Щерев, на шефа на федерацията Валентин Йорданов и на спонсора на борбата Гриша Ганчев. Щедро финансираната семейна федерация по гребане на семейство Нейкови, където бащата на министъра и жена му колят и бесят потроши милиони за този олимпийски цикъл незнайно за какво, понеже не класира дори един човек на игрите в Лондон. Няма какво да говорим и за леката атлетика – също потрошила над десет милиона за цикъла, която смята 21-ата позиция на Ивет Лалова за “голям успех”.

Къде отиват всичките пари? Защо няма спортна политика? Защо базите, с изключение на Арена Армеец, и на няколко стадиона, оправени от спонсори или пъргави кметове, се руши, гние и ръждясва? Защо спортните училища погиват от недофинансиране? Откъде ще дойдат новите шампиони?

Ето на тези въпроси трябваше да отговори Министерството на спорта, каквото ние имаме, за разлика от 99,9% от страните в света. И понеже отговор няма, а отговорността в политиката е лична, не просто е редно, а направо е задължително