След 220 000 убити: примирие в Сирия

Преговорите за мир в Сирия приключиха с успех. В общо комюнике правителството, опозицията и трите страни гаранти – Русия, Турция и Иран, съобщиха за примирие и обща подготовка за решаване на кризата по политически път, което трябва да завърши на 8 февруари в Женева. Войната досега взе 220 000 жертви и предизвика вълна от милиони бежанци. Страните се споразумяха, че „няма военно решение за конфликта”. Те се разбраха още, че всички спорни въпроси ще се решават само по политически път.

Важна дипломатическа победа за Русия е признаването не само от правителството на Сирия, но и от Свободната сирийска армия, Джайш Ал Ислам и Ахрар Аш Шрам, на Ислямска държава и Джабхат Фатех Ал Шам – бившата Ал Нусра, за терористи, които не са част от опозицията. Така най-накрая се изпълнява резолюция 2254 на ООН от декември 2015 г., която САЩ досега минираха. Техният посланик в Астана, присъствал на срещата, обаче вече изпълрнява разпорежданията на новия президент.

От името на Асад неговият шеф на делегация Башар Джаафари заяви, че „е изключително болезнено да седи на една маса с хора, извършвали терористични актове срещу народа на Сирия”. „Но в политиката понякога трябва да се прави сделка с врагове, за да се спаси родината”, заключи той. И определи като „успех” конференцията и наличието на „хартия с подписи под общо споразумение”.
Мохамед Алуш – лидер на Джайш ал Ислам от въоръжената опозиция, който бе и шеф на нейната делегация, подкрепи политическото решение, но настоя, че след Женева ще трябва президентът Асад да отстъпи поста си. Той каза още, че приема спиране на огъня заради Русия, но няма да се подчинява на Иран.

„Трябваше много смелост за постигането на тези резултати и сядането на една маса”, обяви Стефан Де Мистура, който е спецпратеник на ООН за Сирия.

 Накрая, разликата между въоръжена и невъоръжена опозиция е важна. Това, че въоръжената бе призната за легитимна страна по преговорите е победа за Русия, тъй като САЩ досега искаха вместо бойците, на масата за преговори да сядат контролираните от тях и Великобритания представители на т.нар. политическа опозиция, които обаче нямат никакви позиции в Сирия, понеже са емигранти от много години и са под контрола на съответните тайни служби на чуждите държави.