Ще поканим на публично изслушване големите клиенти на ББР: Министърът на икономиката

 Автор: capital.bg

Кирил Петков беше избран за служебен министър на икономиката, като основната му заявка за краткия срок на кабинета е да внесе повече прозрачност в управлението на държавните компании и банката във ведомството. Той е сериен предприемач с няколко проекта зад гърба си, като през годините освен със своя бизнес често се е ангажирал и с обществени каузи. Разговаряме с него след разкритите от него данни за най-големите кредитополучатели на Българската банка за развитие за това какво е заварил вътре и какво предстои.

Една от първите теми, които повдигнахте като министър, беше ББР. Колко тревожна е картината, която забелязахте в банката?

Още на първи ден като встъпих в длъжност, на моето бюро стоеше проектът на одитен доклад на Сметната палата в банката от месец март 2021 г. Той още не е финален, но в него забелязах следните заключения: "Недостатъчна публичност и прозрачност по отношение изпълнението на стратегията на ББР". Това беше едно от първите заключения, а наред с това: "Категорията на големите предприятия също е обект на засилено кредитиране, като насочените към тях финансови ресурси представляват близо ½ от кредитния портфейл на банката".

Това ме насочи, че там трябва да направим една бърза проверка какъв е кредитният портфейл на банката. В друг доклад, който ми беше предоставен, видях топ 10 кредитни експозиции на банката. От тях два бяха публични - Държавната консолидационна компания и друго държавно ведомство. Но останалите 8 бяха към частни фирми, които бяха с огромна концентрация - общата сума беше 946 млн. лв. И аз бях озадачен да видя, че банка за малки и средни предприятия, чиято идея е да подпомага експортно ориентирани, иновативни, стартиращи компании, които имат нужда от допълнителна подкрепа, вместо това е насочила близо 1 млрд. лв. към огромни компании. Уставът и законът за ББР не предполагат този тип кредитиране, а истинският икономически смисъл тази банка да съществува - още по-малко. И това стана един от първите ми приоритети - да направим обзор на стратегията на ББР, как се вземат тези решения, каква е прозрачността и какви са реалните цели на тази банка. Тя може да бъде истински инструмент, точно когато икономиката и засегнатите малки компании се възстановяват, ако спре да отпуска неясни огромни кредити към фирми, които на пръв поглед не допринасят за експорта и конкурентоспособността на българската икономика.

Ръководството на ББР заяви в понеделник, че ще оказва пълно съдействие. Срещнахте ли се с него да поискате обяснения?

Не искам самолично да влизам, да се срещам и да правя личен одит. Затова събрах група от експерти, наистина добри в областта на банкирането, и създадох т.нар. Комисия за прозрачност и контрол на публичните средства. В нея влизат и експерти от одитната дирекция в Министерство на икономиката и от АДФИ. Комисията вече е назначена с моя заповед от 17 май и тя вече има за задача не само да говори с надзорния съвет, но реално да изиска всички документи за всички кредити над 1 млн. лв.

Отделно искам да направя напълно прозрачни срещи. В ролята си на министър аз не представлявам себе си, а българското общество, и затова другата седмица ще извикаме всеки един от надзора на обществено изслушване, като там ще задаваме важните въпроси и ще искаме обяснение за осемте големи кредита, които лично мен ме стреснаха. Надявам се и представители на тези осем компании да бъдат така добри да дойдат до министерство на икономиката и да ни обяснят за техните кредити. Ако ние сме се заблудили, а те са експортно ориентирани с висока добавена стойност и искат да излязат на световните пазари, но по някаква причина не могат да се кредитират от частните търговски банки, да го разберем. Идеята ми е да няма разговори на четири очи и в затворени стаи, а всичко да бъде прозрачно, онлайн, пред комисия от експерти, които искам накрая да ми дадат един доклад, който също ще бъде качен в новата секция на сайта на министерството зад бутона "Прозрачност". Така и журналисти, и всеки, който желае, ще може да го прочете, като единствено много ще внимаваме да не нарушим закона за банковата тайна. Затова и сега не даваме детайли за точните движения на парите, а общите щрихи, които са важни за широката публика.

Колко са кредитите над 1 млн. лв., които трябва да се разгледат?

Още не знам, видял съм само справка за най-големите кредити, от която светна лампата. Това ще бъде изследвано от комисията.

За много от тези големи експозиции от години има медийни публикации. Има ли някаква следа в икономическото министерство те да са предизвикали притеснения или реакция?

Аз не намерих нищо до този момент, което да показва някакъв тип одит или