Себастиан Щудтнер се обръща към науката, за да преследва най-големите вълни в света

Себастиан Щудтнер държи световния рекорд за най-голяма вълна, сърфирана някога. Вълната е с дължина 26,21 метра (86 фута) и се равнява на сърфиране върху осеметажна сграда.

Рекордът е поставен в живописното португалско рибарско селище Назаре, чийто северен плаж е обявен за Еверест на сърфирането на големи вълни, тъй като на него са се появили седем от 10-те най-високи вълни, които някога са били сърфирани.

Германецът е централна фигура в международната общност от сърфисти, които всяка година се преместват на западното крайбрежие на Португалия за сезона, който продължава от октомври до март.

Но зад очевидната лудост на 37-годишния мъж има метод - той е нещо като учен сърфист в подхода си към преодоляването на най-суровите морета в света.

В екипа му работят военен лекар и обучен спасител, а в стремежа си да улови митичната 100-метрова вълна той неведнъж мисли нестандартно.

Щудтнер е централна фигура и в новата книга "Назаре: Живот и смърт със сърфистите на големи вълни", в която се разказва от първа ръка за един сезон с тази непостоянна група спортисти.

В откъс от книгата можете да видите как работи алтернативният подход на Щудтнер - от влизането в най-модерния въздушен тунел до помощта за вдъхновяването на английския футболен отбор от Висшата лига "Ливърпул" за постигане на слава в миналото.

Когато Ливърпул спечели Шампионската лига през 2019 г., мениджърът му Юрген Клоп остана да се опитва да открие нови начини да вдъхнови играчите си и да ги съживи, след като вече бяха постигнали върха на европейския футбол.

В стремежа си да им даде допълнително психологическо предимство срещу домашните им съперници и да избегне затъването на звездния си състав след континенталния триумф, той се обърна към Себастиан Щудтнер.

В последния ден от предсезонния тренировъчен лагер на отбора в Евиан, Югоизточна Франция, и само няколко дни преди началото на сезон 2019/20, той помоли сънародника си да изнесе беседа за отбора и да научи футболистите на техниките за дишане, които самият Щудтнер използва по време на тренировките в басейна и в големите вълни, за да остане жив.

Освен че ги научи на аеробни упражнения и контрол на дишането за случаите, когато си в състояние на паника, той говори и за цялата мантра за запазване на спокойствие под напрежение.

Оттогава Клоп и капитанът Джордан Хендерсън отдадоха почит на германския сърфист за въздействието, което обменът оказа върху играчите. От своя страна Щудтнер отминава всичко, по-специално някои статии, които разширяват параметрите на преразказа на историята, за да внушат, че сърфистът е вдъхновител на спечелването на титлата във Висшата лига, което ще последва впоследствие.

Подобно на Клоп и Ливърпул, в собствения си стремеж към самоусъвършенстване Щудтнер винаги търси пътища извън сърфинга, като често хвърля поглед към методи от други спортове и атлети, за да постигне дори най-незначителните успехи. Контузията и отсъствието от водата му дават още повече време за това.

Боксът вероятно е спортът, към който се обръща най-често, като непрекъснато се връща към него заради приликите, които вижда между този спорт и своя - и не само заради ударите, които получава.

"Това е същото - трябва да си готов да умреш. Това е първото нещо, на определено ниво, и то не защото боксьорите или сърфистите умират наляво и надясно, а защото манталитетът, който трябва да носиш на ринга, трябва да бъде "Аз ще те убия или ти ще убиеш мен" - точка."

Но аналогията надхвърля това. "Това е танц, стратегия. Това е най-красивият спорт, нищо не е по-технично от бокса, нищо. Аз обичам бокса. Ако не се занимавах със сърф, със сигурност щеше да е бокс."

С неговия ръст и тегло той вероятно щеше да бъде в лека категория. Спокойно можете да си го представите на ринга и с неговата мускулеста рамка е повече от способен да се справи, независимо от противника.

Най-много се възхищава на руските и мексиканските боксьори - на начина, по който те свеждат живота си до най-елементарните условия, като се пренасят в горско укритие или в някое друго спартанско място за най-опростените тренировъчни лагери преди мач.

Но бизнесменът в него също гледа на британския боксьор Антъни Джошуа, може би повече заради търговския му нюх, благодарение на който британецът натрупа нетна стойност от около 200 млн. паунда (около 250 млн. долара) и все повече нараства, отколкото заради това, което всъщност се случва между въжетата.

Собствените бизнес партньорства на Щудтнер са отчасти финансово мотивирани, но също така са симбиоза, насочена към подобряване на техническата страна на работата му със сърфа. По време на сезона не остава камък върху камък; всичко е насочено към неговото усъвършенстване, дори когато не е във водата.

В развойния център на Porsche във Вайсах, недалеч от Щутгарт, той поема за кратко аеродинамичния тунел. На мястото на обичайния спортен автомобил стои неговата дъска за сърф, а той е върху нея. Германският производител използва авангардната си наука от десетилетията в автомобилната индустрия, за да усъвършенства аеродинамиката на позицията на тялото му, дъската и скафандъра.

Докато учените на компанията преглеждат съответните данни, те установяват, че дори най-малката промяна в позицията на Щудтнер върху дъската може значително да подобри аеродинамиката. Това е подход към спорта, който никой друг сърфист не прилага в момента. "Готино е", казва той за експеримента. "Те ме третират като кола. И е вълнуващ процес да тестваш всички тези неща и да видиш какво е възможно."

По собственото му признание той е подтикнат да разширява границите на това, което може да бъде постижимо, дори ако голяма част от неговите тестове и изпитания не успяват да се осъществят. Той признава: "Добре, може би 80 или дори 90 процента от новите неща не се получават - но така е, винаги се опитва и опитва. Същото е и със сърфирането. Опитваш през цялото време и през повечето време не успяваш."

Освен работата в аеродинамичния тунел, той си партнира и със Siemens в рамките на изследователски проект за биомеханиката на сърфирането на големи вълни. Това е проучване, което се очаква да бъде завършено едва през 2025 г.

Щудтнер  се замисля дали необичайният му стремеж да разширява границите за разлика от неговите връстници може да се дължи отчасти на ранните му влияния и на приключенския му характер, когато е израснал.

Като дете любимото му място за разходка е фермата на леля му и чичо му, спомените за която веднага предизвикват усмивка на лицето му. Риболовът в реката - той и сестра му ги ловели с пръчки, като истински Том Сойер и Хъкълбери Фин - и сами убивали пилетата си за вечеря, като отрязвали главите на животните. За тогавашния впечатлителен младеж това е била най-добрата площадка за приключения.

Земеделската двойка прави силно впечатление и на Щудтнер, което продължава да звучи актуално и днес. Той си спомня как чичо му случайно си порязал ръката до степен, в която от огромната зееща рана се стичала кръв. Той просто седнал и се зашил. А девизът на чичо му "Ако е мой час, значи е мой час" може да се приложи също толкова лесно за племенника му при избора на професия.

За чичото на Щудтнер този ден най-накрая настъпил на 64 години, когато той починал от сърдечен удар. Междувременно лелята на сърфиста продължила да живее и била диагностицирана с рак на 70-годишна възраст. След като се подложила на първоначално лечение, тя по същество казала: "Няма какво да го правя", противопоставила се на обичайната медицина и предприела собствен подход, като продължила да се противопоставя на медицинските очаквания и да живее едно десетилетие над очакванията на лекарите.

Първоначално, в началото на 20-ти век, семейството е било много заможно и е притежавало голяма ферма със стотици акра в живописна долина. Прадядо му се сражава в Първата световна война, а дядо му - във Втората световна война, като е командирован в Италия; задачата на неговия батальон е да унищожи всички ресурси, които са останали в района, и да гарантира, че няма да остане нищо, което врагът да използва, когато пристигне.

Това до голяма степен е включвало убиването на животни - част от живота му, която постоянно го преследва през останалите му дни и от която той никога не се възстановява напълно, според семейството.

Както казва внукът му, "той никога вече не беше същият". Освен това в околността става известно, че той не е бил почитател на Адолф Хитлер. Слухът се разчул и, както разказва семейството, някой го издал, поради което семейството било включено в списъка за депортиране. Те избегнали тази съдба, когато войната приключила скоро след това, той простил на своя обвинител и, както голяма част от останалата част на Германия, животът просто продължил напред.

Елегантните линии на новия дом на Щудтнер в Назаре с остъклена фасада и гледка към океана са в ярък контраст със старата семейна ферма. Корените му, поне през по-голямата част от сезона, са тук, в Португалия, въпреки че това е само сезонният му дом.

Раненият му престой отстрани му дава много моменти за размисъл както за миналото, така и за бъдещето - и все пак няма представа кога ще изтече това време, кога ще намалее желанието да бъде в големите вълни.

Колкото и да го сърбят ръцете да се върне във водата, той изглежда процъфтява пред лицето на несгодите - точно сега това е тежката ситуация с контузията, която се проточва и все още не се вижда краят ѝ. Но в някои отношения това му харесва. Постоянното пребиваване на върха, без да му пука за нищо на света, настоява той, просто не би му подхождало.

За да подчертае това, той използва друг спортен паралел. "Това е постоянно преследване, нали? В определен момент трябва да изчерпиш възможностите си. Това е естествено, случва се на всички. Печелиш, печелиш, печелиш или изпълняваш, изпълняваш, изпълняваш.

Освен ако не си някой като Люис Хамилтън, който е толкова обсебен, в определен момент приключваш. Ако аз бях Люис Хамилтън, щях да съм адски отегчен. Колко скучно е да печелиш, да печелиш и да печелиш? Сега нещата може би просто станаха малко по-интересни за мен."

Въпреки всички негови коментари, между него и седемкратния световен шампион във Формула 1 все още има прилика. Само една година ги дели на възраст, те са прекарали цял живот в съответните високооктанови начинания и двамата са се възмущавали от своите спортове. В случая на Хамилтън това е по отношение на липсата на разнообразие във Формула 1 и в моторните спортове като цяло.

Що се отнася до Щудтнер, той продължава да се бори за безопасността. Но има и общо усещане, че каквото и да постигнат в съответните дисциплини, то никога няма да е достатъчно.

Пълното удовлетворение е трудно постижимо за него. Познатият му рефрен е: "Не съм доволен" - и не само заради настоящата контузия, счупения крак, който сложи край на сезонното му партньорство с [колежката му сърфистка на големи вълни Мая] Габейра.

Той връща часовника назад към ранните си дни в Назаре, едва втория си сезон и един от най-големите дни, които помни. Датата не е важна за него, а само споменът, че двамата с Том Бътлър са сърфирали на едни от най-добрите вълни в живота си, а на място е бил и военният лекар Аксел Хабер.

Бътлър подскачаше от стените в екстаз, когато започнаха да се прибират в края на деня, докато Габер беше също толкова доволен за двамата си приятели.

За Щудтнер усещането беше различно. Вместо да отпразнува прилива от водната работа през този ден, той правеше дисекция на това, което е можел да направи по-добре, линиите, които е трябвало да вземе, как е можело да се подобри сесията, с половин око за следващия път.

Понякога това може да го гризе, но също така е нещото, което го е накарало да се усъвършенства повече от всичко останало. "Това означава, че не се наслаждаваш толкова много на това нещо, но затова пък се подобрих много. Имам приятели в бизнеса и те казват същото."

Отсъствието на Бътлър все още оставя празнота в живота му. Близки приятели и дългогодишни партньори в сърфирането, Щудтнер много би се радвал да го има отново до себе си. Трудно е да се намери партньорство, което по необясним начин да се сработи - както неговото с Бътлър от самото начало - но повторната поява на корнишманеца не изглежда неизбежна в нито един момент.

Макар че са противоположности - това, което Щудтнер нарича огън и лед - което се равняваше на това да се карат като луди на моменти, все пак някак си се получаваше. Някои взаимоотношения в Назаре, които не би трябвало да се получат, просто се получават. "Том е и винаги ще бъде мой брат. Той е искрен и честен" - аспект, който според него не е достатъчен в града. Те са и винаги са били непоколебимо лоялни един към друг.

И все пак лоялността невинаги е модна дума тук, в Назаре. Щудтнер бърза да отбележи, че някои "на секундата биха си забили нож в гърба", ако това им послужи, и се смее на безсмислието на всичко това. Това не е непременно критика, а просто реалност на спорта и вълните, които всички преследват в непрекъснат стремеж за надмощие.

Той казва за своята професия: "Не е като на баскетболното игрище, където е твой ред. Ако има повече сърфисти, това означава по-малко вълни - а това е алчен спорт. Ако аз искам да хвана вълни, не мисля за теб, защото ми пречиш, така че естествено си конкурентен. В сърфинга има всички тези вибрации, които се случват, локализъм като "Аз бях тук пръв". Трябва да си ловец и да си естествено конкурентен.

"Това е мит, че всички сърфисти са хладнокръвни, пушат трева и си помагат да се бутат във вълните. Ако хванеш най-голямата вълна, бързо ще станеш известен. Имате примери с Гарет [Макнамара], Мая [Габейра], мен. Това е всичко, което трябва да направиш или чувстваш, че трябва да направиш".

Източник: CNN