Само 24% имат бели пари за черни дни в БГ: ЕС

Mасово българите не разполагат със спестявания за т. нар. „черни дни“, сочи последното проучване на Евробарометър относно финансовата култура на гражданите на Европейския съюз. В случай на загуба на основния доход, едва 24% от хората в страната могат да поддържат настоящия си стандарт на живот около и над половин година.

23% от българите пък казват, че нямат спестявания за извънредни случаи, 12% биха издържали само седмица при загуба на основния си доход, 19% – само месец, а 16% – около три месеца. С други думи: над две трети от българите не могат да останат без основния си източник на приходи за половин година.

Картината в страната доста се различава от средноевропейската. На територията на Блока една трета от гражданите могат да издържат около и над 6 месеца при загуба на основния доход. В по-богатите страни, като Люксембург, Нидерландия и Швеция, този дял докосва 50%. По-зле от българите са единствено гражданите на Гърция, Хърватия, Румъния, Унгария и Латвия.

Също така средно за Европа само 16% нямат спестявания за извънредни поводи.

Над две трети от българите не са уверени, че ще имат достатъчно средства, когато излязат в пенсия, показва още проучването. Средно за Европейския съюз неуверените в спокойните со старини са над половината хора.

Българите се нареждат и като едни от най-недоверчивите в пенсионната система в целия Европейски съюз.

Данните от проучването показват още, че българите са наравно със средния европеец по доверие в онлайн плащанията и използването на онлайн и мобилно банкиране – средно около 75 – 77% се чувстват „комфортно“ с използването им.

Проучването показва още, че като финансови продукти българите, а и европейците, най-често използват застраховка за колата или жилището. В България се използват основно и потребителски заеми – близо една трета от тях, а средно в Европа делът е 14%.

Коренна разлика между България и средно за Европейския съюз има при ипотеките, които са използвани от 20% от европейците и едва 9% от българите. Значителна разлика има и при използването на инвестиционни продукти, като фондове, акции и облигации. Едва 9% от българите са използвали такива през последните две години, докато средно в Блока този дял достига 24%.

Изследването показва, че има още много какво да се желае по отношение на финансовата грамотност на българите. Резултатите показват, че 18% от гражданите на Европейския съюз показват високо ниво на финансова грамотност, 64% – средно, а останалите 18% – ниско ниво. В България само 15% имат големи финансови познания, а 20% имат по-скоро слаби познания за управлението на парите.