Режат парите за линейките и раково болните

Спешната помощ и онкоболните ще останат без издръжка през следващата година, ако бюджетът бъде приет в сегашния си вид, алармираха заместник-председателите на КНСБ и Подкрепа в популярното предаване на Велизар Енчев по СКАТ.

Причината е, че разходите за здравеопазването намаляват с 30%. При това въпреки последните изследвания на общественото мнение, според които близо 70% от българите настояват държавата да харчи повече пари точно по това перо.

Според Димитър Манолов от Подкрепа хиперкризисния Бюджет 1997 е бил по-добър от предвиждания за догодина. Валентин Никифоров от КНСБ предупреди, че при такъв разчет на парите на държавата, сметката за кризата ще бъде платена от най-бедните. Двамата синдикалисти бяха категорични, че проектобюджетът на Здравната каса, въпреки новото ръководство, също е бил отхвърлен от тях. Причината е в опитите да бъде превзета отвътре здравноосигурителната система и тя да заработи за частни лобита.

Същите опасности се разкривали и пред социалното осигуряване. Според синдикалистите в касата на НОИ, след свалянето на осигуровките от министър Дянков с 2 процентни пункта, едва 3,5 милиарда лева ще идват от съответните удръжки, а държавата ще налива от централния бюджет 5 млрд. лв.

Димитър Манолов заподозря интерес на Кръга Капитал, както той определи организацията на работодателите КРИБ. Според него идеите му можели да доведат до “закриване на пенсионната система”.

Експертът посочи, че в страни, където има доминиращо частно осигуряване световната криза е довела до невероятен феномен – хората получават под минималните пенсии.

КНСБ и Подкрепа се възмутиха също от отпадането на т.нар. “златно швейцарско правило”, по което правителства наред се определяха пенсиите. Обща позиция и на двата синдиката също така е искането минималният осигурителен доход да бъде въведен като равностоен на минималната работна заплата. Според тях възнаграждението трябва да бъде вдигнато от сегашните 240 лв. на поне 300.

“800 000 души в България са на минимална заплата”, аргументира се Димитър Манолов. Никифоров пък изнесе данни, според които при производителност 1/3 от тази в ЕС, българският работещ получава 1/5 от средните пари в съюза. Което означава, че хората вземат 50% по-малко, отколкото са изработили.

Синдикатите приемат с разбиране по-оптимистичната правителствена прогноза за безработицата. Според нея тя няма да скочи на 15%, както те очакват, а на малко над 11% при сегашно ниво от 8%. 1% се равнява на над 40 000 души.

От основните сектори за нормални пари се пребори само образованието. Макар и в отпуск, просветният министър Фандъкова е натиснала колегата си Дянков да ограничи икономиите в бранша до намаляване на прогнозните приходи на институции като университетите, което е логично да се очаква на фона на кризата.

Дори спорните пари за наука остават, но те ще се преразпределят към най-активните институти, защото не е тайна, че в БАН има и такива, които не дават адекватен продукт.