Протестиращите премълчават, че имат своя соанирана, красива олигархия

Неотдавна д-р Николай Михайлов в предаването “Лице в лице” при Цветанка Ризова постави нелицеприятна диагноза на протестиращите, която някак медиите, симпатизиращи на протестите, се направиха, че не забелязват. Следва най-важното от анализа на д-р Михайлов, цитирано от e-vestnik.bg

Имам един много голям въпрос, да не кажа упрек, към хората, които протестират. В самото начало реакцията беше много чиста, аз бях напълно солидарен с нея и присъствах там в първите няколко дена. По-нататък се разколебах вътрешно. Сега съм амбивалентен да присъствам там.

-  Кое ви разколеба?

-  Ще ви кажа кое. Първите дни имаха манталитета на отказ да се живее под регламента на една непублична олигархична власт. Първите дни гражданите не правеха разлика между ляво и дясно. Не търсеха партийна диференциация на гражданското струпване там, не се различаваха по партиен признак.

Сега започна едно преформулиране на този протест, доколкото той търси политическата си легитимация и някакъв политически изход от това, което става на площада. И започна наистина да прилича на опит за реванш на извънпарламентарната десница в насипно състояние, защото тя е това. Тази десница има следната характеристика: Нейните фенове от градовете и специално от центъра на София, имат една, бих казал, характерна надменност, едно самочувствие, което е забелязано от критично настроени и проницателни хора отляво. Забелязаха това. Забелязаха тази спокойна, самоуверена и в някакъв смисъл хедонистична гражданска инициатива, инициатива на удоволствието и на доброто прекарване вечер, семейно, дори и с кучетата. Дечурлигата са там, около това има някакви тромби, които произвеждат травматичен за ухото звук… Това, така да се каже, е малко или повече шик. То стана нещо като градска мода. Тези хора, през угрижените си, натъжени и яростни лица, което е много важно и съществено да бъде така, не проявяват същинската драма на българския народ.

- Коя е същинската драма?

- Същинската драма е наистина проточеният преход, страшната несправедливост, много голямата бедност. Оттук и усетът за това, че има някакъв разпад на протестите на февруарски и юнски. Такъв разпад има, и в дълбочина няма. Защото хората от февруари бяха граждани, започвам да мисля, че бяха малко повече граждани, защото гражданинът е патетично същество, същество с граждански страсти, и не се разхожда така фриволно на всяка цена. Съдейки отдалече, по силуетите на тези граждани (б. р. – протестиращите сега), те ще живеят общо взето прилично, при всички обстоятелства на българския злополучен политически преход и тъй нататък. Те нямат същински екзистенциални драми. Те нямат драмата на невъзможност да оцелееш, те нямат драмата на тези, които са близо до самозапалилите се осем души.

Нали тези, които протестираха февруари, те не могат да оцеляват именно паради липсата на морал и норма в политиката.

- Защото ние не позволихме морал, не спряхме краденето, ние позволихме да се качват върху главите ни, и затова едни някак кретат, някак преживяват, а други умират от глад. Това не е ли изкуствено поставяне на бариера?

- Ако на това гражданство сега моралните рецептори са така свежи, така раними, че откликват на всеки скандал, да бяха откликнали на скандала Борисов. Тука левицата, даже и Мая Манолова, защото тя напоследък проговори този аргумент, и го проговори накратко, късо и много ефективно – да бяха се изсипали на този площад, когато, не Пеевски трябваше да отиде в ДАНС, а когато Борисов отиде в МВР. И аз бих добавил – когато Борисов стана министър-председател. Извинете ме, аз лично не намирам абсолютно никаква разлика в скандалния смисъл на думата между едното и другото, даже си мисля, че скандалът е много по-голям в случая на нашия бивш премиер.

- Не мислите ли, че точно това и управлението на ГЕРБ вече преляха чашата и обществото стигна до едно ниво, в което ти не можеш повече да понесеш? Просто от ГЕРБ ни дойде твърде много и станахме по-чувствителни. Има и такова обяснение, нали?

- Ако това е така, както казвате, а вероятно има и такава гледна точка разбира се, тези, които са на площада не трябва да бъдат там с триумфалистичното настроение на хора, които са безупречни на всички етапи на този преход, а като едни хора, които зреят, така да се каже, през собствените си грешки, осъзнават ги, осмислят ги и имат характерното смирение, някаква по-кротка норма на присъствие, а не тази специфична яростна безпогрешност.

Аз си мисля, че българската десница има първородния грях на непогрешима. Аз съм човек, който е обитавал тези предели (б. р. – д-р Михайлов е бил депутат от ДСБ, но е напуснал партията) и знам какво е то.

- Какво е то?

- То е квазирелигиозна общност, защото синьото вероизповедание е вероизповедание. То е богата и незаменима емоция, то не е неотчленен, промислен и дълбоко разгледан политически избор. Това са десни, които са по-скоро либерали, и по-скоро леви, отколкото да са десни в собствения смисъл на думата. Дясното има престиж, който някакси се носи като емблема на праведност, като нещо дължимо, като нещо, което съобщава разум, престиж на добродетел, морален статус, гражданска красота…

Тази характеристика, която иронично прави Дърева на красивите, интелигентните и прочие, е самочувствие на почти всеки един от тези хора, които аз познавам отблизо. Това са либерални кръгове, зад които има либерална олигархия. Те премълчават това обстоятелство, че имат своя соанирана, красива, интелигентна, европейска олигархия, която дърпа конци и която е дълбоко ешелонирана и нейните въздействия отиват някъде много надалеч.