Придобивната давност противоречи на Конституцията

Искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, обн. ДВ, бр. 46/2006 г., изм., бр. 105/2006 г., бр. 113/2007 г., бр. 109/2008 г., бр. 105/2011 г., изм. и доп., бр. 107/2014 г.,изм., бр. 7/2018 г., доп., бр. 18/2020 г. и на §2 от ЗР на ЗИ на ЗС, обн. ДВ, бр.7/2018 г., би било основателно само при предпоставката, че разпоредбите от Закона за собствеността, уреждащи придобивната давност, не противоречат на Конституцията на Република България, предаде news.lex.bg.

При тази предпоставка, доводите на Висшия адвокатски съвет са основателни и бих могъл да добавя към тях още и, че спирането и седемкратното удължаване на спирането на течението на давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост, се обосновава от Министерския съвет и от Народното събрание всъщност с неспособността на държавната и общинските администрации да изпълняват задълженията си да стопанисват и управляват държавните и общински имоти в интерес на гражданите, териториалните общности и цялото общество. Разпоредбите на глава V от ЗДС задължават министерствата, ведомствата и областните администрации да регистрират всички държавни имоти, които управляват, същото задължение относно общинските имоти е създадено за общинските администрации с разпоредбите на глава VII от ЗОС и липсата на кадастрална карта и единна информационна система за кадастър и имотен регистър (които пак държавата трябва да създаде) не са основание за спирането на течението на придобивната давност относно имотите – частна държавна и общинска собственост и за привилегированото третиране на този вид държавна и общинска собственост в сравнение с правото на собственост на физическите и на юридическите лица.

C TP № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че правото на собственост се придобива чрез давност с изтичането на давностния срок и че позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание. Поради това са основателни доводите на Висшия адвокатски съвет, че с §2 от ЗР на ЗИ на ЗС всъщност е отнето правото на собственост на всички граждани и юридически лица, за които срокът на придобивната давност относно имоти – частна държавна и общинска собственост, е изтекъл в периода от 1 до 19 януари 2018 г. Същото се отнася и за правата на собственост, придобити с изтичането на сроковете на придобивната давност в периода от 1 до 6 юни 2006 г.

Моето мнение, което съм обосновал в правната литература още през 2009 г.[1] обаче е, че разпоредбите от Закона за собствеността, уреждащи придобивната давност, противоречат на Конституцията на Република България.

Законът за собствеността е заварен от действащата Конституция и по силата на § 3, ал.1 от нейните Преходни и заключителни разпоредби, във връзка с нейния чл.5, ал.2, от 13 юли 1991 г. насетне, разпоредбите му, които уреждат придобивната давност, се прилагат, само ако не противоречат на Конституцията.

Чл.17, ал.1 от Конституцията постановява, че правото на собственост се гарантира и защитава от закона, а ал.З – че частната собственост е неприкосновена. Смисълът на тези разпоредби, според общоупотребимия български език е, че законът запазва и предпазва правото на собственост от опасностите за неговото съществуване и съдържание, че дава увереност и сигурност на собственика да упражнява правото си на собственост за удовлетворяване на интересите си, а специално за частната собственост – че тя е напълно защитена, че върху нея никой не може да посегне.[2]

В решенията си Конституционният съд се придържа към този смисъл и приема, че гарантирането и защитата на собствеността от закона и неприкосновеността на частната собственост се изразяват в:

    забрана за разпореждане с частната собственост без съгласието на собственика или въпреки несъгласието му – р. № 5/2002 г. по к.д. № 5/2002 г.; р. № 1281993 г. по к.д. № 12/1993 г.; както и р. № 20/1996 г. по к.д. № 21/1996 г., цитирам: „…никой не е могъл правомерно да придобие право на собственост върху частна земя освен по волята на самия собственик…”;
    изключителното право на собственика да се разпорежда с имуществото си и на първо място да го ползва – р. № 12/2003 г. по к.д. № 3 от 2003 г. Смятам за уместно цитирането на част от мотивите на решението, поради фундаменталното им значение: „Разпореждането с чуждо имущество, както и ползването му без правно основание против волята на собственика …противоречи на чл.17, ал.1 от Конституцията … Не съществува правова държава в света, чието конституционно или гражданско право да позволяват разпореждане с чужда собственост или ползването ѝ без правно основание против волята на собственика …Принципът за забрана за разпореждане с чужда вещ произтича от конституционното право на собственост…“.
    забрана за принудително отчуждаване на частната собственост в нарушение на условията на чл.17, ал.5 от Конституцията – р. № 7/1995 г. по к.д. № 9/1995 г.; р. № 4/1996 г. по к.д. № 32/1995 г.; р. № 22/1996 г. по к.д. № 24/1996 г.; р. № 7/2001 г. по к.д. № 1/2001 г.; р. № 9/2006 г. по к.д. № 8/2006 г., както и р. № 5/1996 г. по к.д. № 4/1996 г., цитирам: „Ограничаването на едно от основните правомощия на собственика – да се разпорежда със своето право на собственост, е по същество намаляване на обема на това право. Разпоредбите на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията …са гаранция, че правото на собственост се защитава от закона и че частната собственост е неприкосновена. Съгласно тези начала собственикът – физическо лице, не може да бъде ограничаван в правото му да се разпорежда със своя имот по начин и при условия, каквито той намери за добре. При условията на пазарна икономика и гражданско общество, регламентирани и гарантирани от Конституцията, държавата в лицето на свои институции или общините не могат да се намесват в гражданския оборот и да диктуват условията на една сделка, вкл. и това, с кого тя да бъде сключена[3] …Разпоредбата на чл.17, ал 5 от Конституцията …не може да бъде нарушавана и приложното й поле разширявано със