Полицай, доказано набедил граждани в престъпление, никога не беше наказан

Нощта на 14 срещу 15 септември 2013 г. Тогава малко над 20-годишните Александра Стоилова и Иван Цонев минават покрай столичното Първо РПУ на бул. "Шипченски проход". Така започва и тяхната история, в която се оказват хем набити от полицаи, хем набедени, че те самите са посегнали на униформен. Години след като служителите на реда са разобличени, продължават да работят в системата, а прокуратурата, която ги е прикрила, трябва да плаща обезщетение на потърпевшите. Последствия, изглежда, няма за никого освен за двамата младежи.

Случилото се е емблематично за редица проблеми: от това защо гражданите нямат доверие на полицията в България до служебната омерта и вътрешноведомствена лоялност, свързана с полицейски или прокурорски грешки или престъпления.

Преди дни специализираното издание lex.bg съобщи, че прокуратурата трябва да плати малко под 25 000 лева обезщетение заради действията на столични полицаи, които първо набиха двамата младежи, а после с лъжесвидетелстване инсценираха образуване на дело за хулиганство срещу тях. Процесът продължи над пет години. Развоят е скандален, но в България изглежда като баналност.

Става дума за широко коментирания в медиите случай от 2013 г., в който момче и момиче бяха арестувани и после бити в столичното Първо районно управление, а за капак след това бяха обвинени в хулиганство за скъсана полицейска униформа, за която се оказа, че полицаят сам е срязал, за да инсценира съпротива.
Реклама

Една от потърпевшите, Александра Стоилова, заведе иск срещу прокуратурата, а Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение 13 000 лева за неимуществени вреди от незаконните обвинения. Освен това обвинението трябва да поеме и 6000 лева за платения адвокатски хонорар. На втора инстанция Софийският апелативен съд (САС) обяви, че обезщетението е твърде малко, и присъди още 5500 лева на Стоилова. Така общата сума нарасна до 24 500 лева.

Проверка на "Капитал" показва, че полицаят, набедил младежите и лъжесвидетелствал пред съд, продължава необезпокоявано да работи в 1-во РПУ в столицата, а прокурорът Калин Близнаков, който "не е забелязал" полицейския произвол, расте кариерно.

Историята

Случаят с Александра Стоилова и Иван Цонев започва в средата на септември 2013 г. Тогава според полицаите те започнали да ритат спрелите патрулни коли и "шкодата на началника". А Иван, пак според полицаите, счупил чистачката на микробуса на районното. Униформените твърдят в показанията си, с които "Капитал" разполага, че се опитали да спрат Александра и Иван, но те започнали да ги обиждат и удрят. Нещо повече - Александра скъсала ръкава и пагона на един от полицаите.

Младежите отричат историята на полицията. Двамата подават жалба, но при проверката се оказва, че мистериозен токов удар е унищожил записите от камерите пред районното, където по данните на полицаите двамата младежи вандалствали.

Проверката, извършена от инспектората на МВР, не открива нарушения. Александра пише сигнал до прокуратурата. Впоследствие сигналът е разпратен по цялата верига обвинители - от районно ниво до главния прокурор, по онова време Сотир Цацаров. Развитие няма.

Историята на двамата младежи стига до "Нова тв". Там Александра разказва, че приятелят ѝ Иван неволно закачил и счупил чистачката на буса (без да рита никакви коли). Резултатът не закъснял: веднага трима полицаи го обградили и съборили на земята. Тя се обърнала към тях с въпроса: "Какво правите?" На недоумението ѝ също имало полицейска реакция - единият от служителите на МВР я ударил два пъти в лицето. В подкрепа на разказа ѝ в предаването "Господари на ефира" са излъчени кадри от камерите вътре в районното (незасегнати от уж токовия удар), които опровергават показанията на полицаите, че са арестували момичето, след като тя скъсала униформата на единия от тях.

От видеото се вижда как Александра е въведена в районното от трима полицаи, сред които и Кристиян Стоянов - потърпевшият от "агресивните действия" на момичето според официалната версия. Камерите ясно показват, че полицейската униформа на Стоянов - и по-точно десният му ръкав, е здрава. Любопитно обстоятелство е, че на записа, но три часа по-късно, Стоянов е заснет да излиза от стая, а ръкавът му вече е разпран.

След като скандалът става медиен, тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев назначава повторна проверка на инспектората към МВР, след като първата твърди, че действията на полицаите са законосъобразни.

Метафизичната прокуратура

Новото заключение на инспектората гласи, че полицай Кристиян Стоянов е излъгал, показанията му са лъжа, а първата проверка я е потулила. Затова становището е, че Стоянов е извършил дисциплинарно нарушение, което предвижда най-тежката санкция - уволнение. Това до ден днешен не се е случило.

Нещо повече - от инспектората намират безспорни данни данни, че полицаят е набедил Александра в престъпление, за което тя е получила обвинение. Именно заради тази констатация преписката е изпратена на Софийската районна прокуратура, която няколко месеца по-късно обаче отказва да образува дело срещу Стоянов, защото намира, че заключението на инспектората "следва да се приеме за необосновано, неправилно, недостоверно и несъстоятелно в частта", в която уличава Стоянов в престъпление. Причината: полицаят твърди, че с безопасна игла от 1,5 см е успял да "закрепи" 30 см разрез на униформата си, което е причината на камерите първоначално да не се вижда процеп.

В постановлението се споменава, че експертът, изследвал видеото, е дал заключение, че не се наблюдава нарушаване на целостта на униформата. Двамата прокурори, които се занимават със случая (Деян Славов и Калин Близнаков) обаче дават почти метафизично обяснение - според тях от това скъсано не се вижда и не следва, че то не съществува.
"Съдът не може да се довери на полицаите"

Впоследствие Александра Стоилова заведе дело в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), по което съдът поиска отговор дали тя е била подложена на унизително и нечовешко отношение и дали властите са извършили обективно разследване на оплакванията от полицейско насилие. Държавата призна, че разследване не е проведено, и се споразумя да плати обезщетение 5500 евро на Стоилова.

Признанието на държавата обаче не доведе до прекратяване на наказателното дело срещу Александра Столова и Иван Цонев. То продължи над пет години. В края на 2018 г. районният съд ги оправда. В мотивите на съдия съдия Петя Топалова се казва, че показанията на полицаите по делото "са дискредитирани до такава степен, че съдът не може да им се довери в която и да било тяхна част". Година по-късно градският съд потвърди оправдателните присъди.

От всичко казано дотук излиза, че Кристиян Стоянов не просто е лъжесвидетелствал, а той е набедил в престъпление Александра и приятеля ѝ Иван. Според чл. 286, ал 2 от НК това е състав на престъпление, който предвижда лишаване от свобода от 1 до 10 години. Подобна участ не е застигнала полицай Кристиян Стоянов благодарение на прокуратурата.

От МВР обясниха пред "Капитал", че той все още работи в 1-во РПУ. Там работи и колегата му Александър Георгиев, потвърдил измислената му версия за скъсания ръкав.
Оцеляването

Защо след решенията на всички съдебни инстанции Стоянов все още е на работа остава загадка. Не е загадка обаче защо полицаят не е уволнен дисциплинарно веднага след като инспекторатът на МВР прави повторната проверка и излиза с такава препоръка. Спасява го прокуратурата, която не вижда причина за образуване на наказателно производство.

Това за пореден път поставя превърналия се във вечен за България въпрос за прикриването на полицейски произвол. Той намира и своя отговор - в кариерното развитие на един от двамата обвинители, прекратили производството срещу Кристиян Стоянов. Става дума за Калин Близнаков, който тогава е районен прокурор. Впрочем в тази си битност Близнаков има решаваща роля и по делото "Цонев, Сантиров, Попов", стигнало до Страсбург.

Бившият главен секретар на Министерството на финансите в правителството на НДСВ Тенчо Попов беше показно задържан и получи травми в резултат на действията на полицаите. Близнаков, отново с още един негов колега, отказва да образуват досъдебно производство по случая. Действията на прокурорите доведоха до осъдително решение за страната в Страсбург.

Въпреки недобрата атестация на работата му от ЕСПЧ прокурор Близнаков е командирован в Специализираната прокуратура и се оказа в близкото обкръжение на бившия главния прокурор Иван Гешев.

Веднъж преместени в спецпрокуратурата, командированите поемаха ключови разследвания. Така прокурор Близнаков наблюдаваше делото срещу Митьо Очите. Впоследствие Близнаков беше прокурорът, който внесе в съда станалото почти комедийно дело "НАПлийкс", което беше прекратено заради тежки нарушения от страна на държавното обвинение.

Обвинителният акт по делото с автор Калин Близнаков е илюстрация за прокурорската работа у нас, когато става дума за отношение между прокуратура и политическа власт. В "труда" си Близнаков третираше разговорите между граждани, че правителството на Бойко Борисов трябва да падне от власт, като доказателство за терористична дейност.

Кариерата на Близнаков, който след закриването на спецпрокуратурата вече работи в СГП, и тази на полицай Кристиян Стоянов са христоматиен пример как, вместо да пазят гражданите, полицаи и прокурори си пазят само гърбовете.

 Източник: capital.bg