климат

Свързани новини

17.11.2023 13:27

Октомври 2023 г.: Топлите рекорди нямат край

Видян 1137 пъти | Коментари 0
Гласували 0 рейтинг: 0.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

У нас отбелязахме най-топлият октомври за последните 44 години

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.


2023 г. е все по-близо до това да бъде определена като най-топлата година. За отминалите 10 месеца от годината средната температура върви с темпове по-големи от рекордно топлите до момента 2020 и 2016 г. Месечната аномалия за октомври надхвърля 1,7 °C над доиндустриалната епоха. Антарктическият лед продължава да е на рекордно ниско ниво, докато температурата на Световния океан е рекордно висока. В Амазония високите температури и продължителната суша заплашва екосистемите, а Италия отбелязва най-топлия октомври, докато Скандинавието се покри със сняг по-рано от нормалното. Топлите фьонови ветрове доведоха до горещ октомври и в нашата страна. Във Варна е регистриран нов рекорд за максимална температура през октомври от 34,2 °C.


Средната температура на въздуха през октомври 2023 г. в глобален план е с 0,85 °C по-висока спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. и с 1,13 °C от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.), според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тези стойности поставят октомври 2023 г. на първо място в класацията за най-топъл месец от годината (Фиг. 1). Припомняме, че това е пети пореден рекордно топъл месец, започвайки от юни 2023 г., като и през септември 2023 г. стойността на аномалията или разликата спрямо нормата, е твърде голяма. Разликата с досегашния най-топъл октомври – 2019 г., е значителна, цели 0,40 °C. 



Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за октомври спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г насам. Източник: C3S/ECMWF.


При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., тенденцията на повишение на средната глобална температура от 1979 г. насам е 0,21 °C на десетилетие, а аномалията на тазгодишния октомври спрямо средната от доиндустриалната епоха (1850 – 1900 г.) е приблизително 1,7 °C и превъзхожда значително заложените в Парижкото споразумение 1,5 °C. Трябва да се има предвид, че все пак говорим за единични месечни превишения на тази стойност, а не за средни многогодишни стойности. 



Фигура 2. Аномалии на средната температура на въздуха за октомври 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF


В териториален аспект преобладават изключително площите с положителни аномалии (Фиг. 2). Температурите през октомври бяха доста над нормалните над по-голямата част от Сибир и Централна Азия, както и над северните и североизточните части на Северна Америка. Почти цяла Африка имаше температури над средните, особено в страните в северозападната част на континента и в регион, включващ части от Етиопия, Судан и Южен Судан. Температурите също бяха много по-високи от средните в северните и централните части на Южна Америка, включително засегнатия от суша басейн на Амазонка (Фиг. 3). 



Фигура 3. Речните нива на Амазонка и нейните притоци, са значително под нормата. Източник: BBC.


Ниските нива на водата и високите температури, както на въздуха, така и на водата, причиниха масово измиране на редица водни и сухоземни обитатели на региона. Сред най-засегнатите видове са рибите и най-вече речните делфини, за които се провеждат спасителни операции, в които се включват и местните общности. 


С температури под нормата се отличават сравнително малки зони в централните части на Азия, Северна Америка, Австралия и Африка. С отрицателни аномалии са месечните температури в южните райони на Аржентина, Чили и Южна Африка. Най-големите „студени“ региони са в Западна и Източна Антарктида. 


Над моретата и океаните, също има поднормени площи и те са основно около Антарктика, Южна Америка и Южна Африка. Над останалата част от глобалната морска повърхност температурите са с положителна аномалия, което кореспондира и с продължаващrтe рекордно високи ежедневни температури на морската вода (Фиг. 4). Това явление продължава от месец април, с кратко прекъсване в началото на май, като е един от водещите фактори за рекордно високите температури и на въздуха. 



Фигура 4. Средна дневна температура на морската повърхност от 1979 г. насам. С пунктирана сива линия е средната за периода 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.


Ел Ниньо продължава да се развива, макар все още да е далеч от силните, такива събития на 2015 и 1997 г. Числените модели прогнозират запазванe на тези нива, поне до пролетта на 2024 г. 


В Европа октомври 2023 г. е четвъртият най-топъл в метеорологичната история. 

Температурното отклонение от нормата този октомври е 1,3 °C по-високо, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. като водещите месеци октомври в тази класация са били през 2001, 2020 и 2022 г. За последните 44 години затоплянето на европейския континент е съществено и възлиза на 0,34 °C на десетилетие, т.е. по-голямо от това за цялата Земя.


В регионален план, с температури под нормата се отличават Скандинавският полуостров, Исландия и Прибалтика (Фиг. 5). Останалата по-голяма част от континента е с положителна аномалия, като най-голяма е тя над Италия и в североизточните части на Балканите. 


Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха за октомври 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF.

В Италия изминалият октомври е най-топлият в метеорологичната им история, която е на повече от 200 години. Записите с данни за северната част на страната започват още преди 1800 г., а за централните и южните части от 1831 г. Интересно е да се отбележи, че някои градове в Централна Италия имат редовни записи с данни още от 1700 г. Досегашният рекордьор за средна октомврийска температура в Италия беше 2022 г. В Швейцария също октомври 2022 г. е бил най-топлият в тяхната метео история, започваща от 1864 г., а тазгодишният октомври месец е на второ място. 


И докато в Южна Европа октомври имаше по-скоро летни черти, то в северните райони на континента зимата постепенно завзе територии. В Норвегия отчетоха най-студения октомври от 2009 г. насам. Централните и северните части на Швеция и Финландия се покриха със сняг по-рано от обичайното, като на места там снежната покривка достигна и надхвърли половин метър, а минималните температури се понижиха под минус 20 °C. 


В България месечната разликата спрямо нормата средно за страната доближава 4 °C

В нашата страна октомври 2023 г. беше по-топъл, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, месечната аномалия средно за страната доближава 4 °C, което е изключително висока стойност. На места в Предбалкана и в североизточните райони на страната отклонението от нормата е било над 5 °C, а по-малко отклонение, но отново със значително превишение на месечната норма, беше отчетено и в Югозападна България и по високите части на планините. 


Според тези данни това е най-топлият октомври за последните 44 години (Фиг. 6). При сравнение с данните от началото на ХХ в., обаче се оказва, че за тези 123 г. сме имали и по-топли месеци октомври. Водач в тази класация е октомври 1932 г., с месечна аномалия средно за страната над 5 °C, а на места достигаща, дори до 6 – 7 °C. С аномалии, подобно на тазгодишната, се отличават октомври 1966 г., както и октомври от 1935 г. Затова трудно може да се определи дали октомври 2023 г. е вторият, третият или четвъртият най-топъл в нашата метео история, защото разликите с второто и третото място са твърде малки и е нужно обработката на данни от повече станции. За последните 30 години месец октомври се е затоплил средно за страната с около 0,7 °C, като най-голямо повишение се наблюдава по Черноморското ни крайбрежие, както и на места в Южна България, а най-малка промяна в средните температури е настъпила в северозападните райони. Средно за страната се наблюдава тенденция на повишение на средната температура с 0,29 °C на десетилетие, което е по-малка стойност от тази за Европа, но е малко по-голяма от тази за света. 



Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха в България през август, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник.


У нас през повечето дни от октомври температурите бяха над норма, като най-голямо отклонение имаха дните в началото на третото десетдневие. През по-голямата част от месеца максималните температури имаха летни стойности. В Сандански и Ловеч само два дни имат максимални температури под 20 °C, а с изключение на високите котловинни полета и в крайните северозападни райони, метеорологичното лято (средни дневни температури над 15 °C) продължи до почти самия край на месеца. Една от причините за високата температурна аномалия бяха и поредицата от фьонови обстановки през втората половина на месеца. Повече за фьона може да прочетете тук. На 21 октомври бяха измерени екстремно високи температури, особено в Северна България, достигащи 35 °C. Във Варна измерената максимална температура е 34,2 °C, което представлява, новата най-висока температура за октомври в морската ни столица. Причината да нямаме масови месечни рекорди е, че през 1993 г., както и през 1932 и 1984 г., най-високите температури в страната са достигали до 37 – 38 °C. 


Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за октомври 2023 г. е била с 12% по-малко от средното за периода 1991 – 2020 г. Това отрежда на този месец октомври 7-мо място в класацията за най-малко лед през периода. С по-малко лед от нормата се открояват крайбрежните части на Северния ледовит океан, включително и Канадския архипелаг. С по-плътна и дебела ледена покривка от нормите са местата около Северния полюс. 


За разлика от Арктика, в Антарктика по отношение на ледената покривка продължава да се „пише“ история. За шести пореден месец и общо за 8 път от началото на годината (с изключение на март и април) площта на морския антарктически лед е рекордно малка (Фиг. 7). През октомври 2023 г. площта на морския лед около Ледения континент е с 9% по-малко спрямо нормите за периода 1991 – 2020 г. Прави впечатление, че до момента най-голямото отклонение от нормите за този месец е до 5% – досегашният рекордьор е месец октомври от далечната 1986 г., докато тазгодишните 9% са почти двойно по-голяма аномалия, което е напълно в синхрон и с отклоненията при глобалната средна температура – голяма разлика със следващия в класацията. 


 


Фигура 4. Аномалия на площта с антарктически морски лед от 1979 г. до днес, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.


Октомври 2023 г. продължи серията на рекордно топли месеци, започнала от юни. Според Службата за изменение на климата Коперник, както вече и според данните от NOAA, за първите 10 месеца от годината средната температура върви с темпове по-големи от рекордно топлите 2020 и 2016 г. (Фиг. 5) 



Фигура 5: Месечни аномалии на глобалната температура на въздуха на повърхността спрямо 1991 – 2020 г. от януари 1940 г. до октомври 2023 г. Източник: C3S/ECMWF.


Вероятността 2023 г. да бъде новата най-топла календарна година нараства значително, с оглед очакваното развитие на Ел Ниньо. Според Саманта Бърджис, заместник-директор на Коперник, „чувството за спешност за предприемане на амбициозни действия в областта на климата никога не е било по-критично“. След около месец предстои нова лидерска климатична среща – COP 28, на която ще се обсъдят новите възможности за ограничаване на човешката намеса в изменението на климата. 



Добави в:
Svejo.net svejo.net
Facebook facebook.com

19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

RSS

Най-нови

реклама

към тв програма тв програма

бТВ Синема 28 април 21:00ч.

Специален отдел Q: Ловци на фазани

Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Лий Коос, Фарес Фарес, Пилу Асбек, Давид Денсик, Даника Чу

виц на деня

-Какво прави феминистката, когато чуе хубав виц?
-Смее се под мустак…

 

към хороскоп хороскоп

козирог