Обсъждат лихварите да са с капитал поне милион

1,960 млрд. лева бързи заеми са изтеглени до края на септември 2013 г., сочи статистиката на БНБ. Сумата е нараснала със 150,8 млн. лева, или 8,3% спрямо същия период на 2012-а. Лихвата при кредит до 399 лв. достига до 400% за година. Сега всеки може да се регистрира като небанкова финансова институция и да раздава заеми, които трябва да се върнат двойно и тройно. Към услугите на лихварите обикновено прибягват хора, които са крайно закъсали и нямат друг шанс да намерят пари. Финансовите къщи за бързи пари ще трябва да доказват произхода на средствата, които раздават на потребителите, пише "Стандарт".

Това е една от идеите, които ще се обсъждат при подготовката на по-строги правила за лихварите, обяви пред вестника соцдепутатът Кирил Добрев. Той е натоварен от ръководството на БСП да работи по темата. Дискусиите между политици и експерти ще започнат веднага след коледната ваканция на парламента, която приключва на 15 януари.

В момента фирмите за бързи пари са само на регистрационен режим. И при налични 250 000 лева и чисто съдебно минало всеки може да отвори такава. Откакто преди два месеца се заговори за таван на лихвите на бързите кредити, са регистрирани 18 нови фирми, съобщи Добрев. Надеждата им явно е била да започнат да работят преди приемането на новите правила. А и да се възползват от нуждата на хората от пари по празниците.

"Ще има пререгистрация за всички фирми. Няколко пъти ще бъде увеличен нужният уставен капитал", категоричен е Добрев. Още се уточняват сумите, но можело да скочат от 250 000 лева на 1 милион до 3 милиона лева. "Това е въпрос на дискусия", добави соцдепутатът. В момента се наблюдава парадокс - фирмите се регистрират за 250 000 лева, а раздават много повече пари - портфейлът им е от няколко милиона. "Затова се появяват съмнения, че през този бизнес се перат пари. И че това са "новите мутри", обясни Добрев.

В момента парите, които раздават тези фирми, се обявяват като "заемни средства" и никой не пита повече. "Идеята е в бъдеще да доказват произхода на средствата. Сега няма разлика между бързите кредити и ромските лихвари", смята Кирил Добрев.

Друга идея, която подлежи на дискусия, е след пререгистрацията на всички фирми контролът върху дейността им да се поеме от Комисията за финансов надзор.

Според Добрев най-спорната тема е таванът на лихвите. Засега 100 на 100 е ясно, че ще отпаднат всякакви глоби и лихви върху оскъпяването, категоричен е депутатът. Ще има само лихва върху взетата сума. Обмисля се таванът да е до 3 пъти по-висок от редовните банкови лихви. Това означава, че ще са максимум 30 на сто върху взетата сума, изчисли Добрев. Логиката на високия таван е, че рискът при тези кредити е по-голям - около 30-40% от парите са несъбираеми, показвали изчисленията на работещи в тази ниша.

"Целта на закона е изсветляване на сектора. А не да направим правила, които да накарат всички да минат в черния сектор", обясни Добрев.