Нови предизвикателства пред Всеобщата декларацията за правата на човека

Шейсет години след като бе приета от Общото събрание на ООН (10 декември 1948 г.), Всеобщата декларация за правата на човека е изправена пред нови предизвикателства като антитерористичната борба, възхода на страни като Китай, все по-голямата роля на религиозния фактор или борбата с „кибер-дисидентството“, отбелязва АФП по повод годишнината.
Икономическата криза и тревожните климатични промени, които задълбочават бедността, масовите миграции на население и рисковете от конфликти поставят на изпитание крехките придобивки на декларацията, предупреждават експертите. Декларацията и 72-те международни конвенции или харти, които произтичат от нея, са юридически инструменти от първостепенна важност. Но по отношение на правата на човека равносметката никога не може да носи удовлетворение, смята юристът Марио Бетати, един от хората, прокарали идеята за „правото за хуманитарна намеса“. Придобиващите все по-голяма мощ Китай и Русия всяват тревога. Извънредно големите енергийни нужди на Китай го карат да проявява голяма снизходителност към доставчиците си, сред които африкански и азиатски диктатури, отбелязва Марио Бетати. Необходимостта да се щади Русия подтиква много страни към прекалена отстъпчивост. Някой все още да се интересува от Чечения? – пита Рийд Броуди от неправителствената организация Хюман Райтс Уоч. Възраждането на национализма и налагането на върховенството на държавния интерес също е изпитание за напредъка, осъществен благодарение на Декларацията. Бернар Кушнер, бивш „френски доктор“, а днес начело на френската дипломация, съжалява за упадъка на хуманитарното право заради суверенитета на държавите. От Бирма до Дарфур сме свидетели как отговорността да защищаваш, правото на намеса и хуманитарна интервенция бележат все по-голямо отстъпление, казва той. Но и развитието на западните страни също буди безпокойство по-специално с растящия приоритет на сигурността за сметка на свободите. След атентатите от 11 септември 2001 г. правата на човека прекалено често са изтиквани на втори план заради съображения за сигурност, особено в САЩ, казва Рийд Броуди. В поведената война срещу тероризма бе посегнато върху понятието интимност. Всеобщото следене предизвиква сериозни проблеми за демокрацията, бие тревога комисарят за правата на човека в Съвета на Европа Томас Хамарберг. Налагането на религиозния факнор в международните отношения е допълнително предизвикателство. Проект за декларация срещу принизяването на религиите предизвиква яростно противопоставяне в ООН между мюсюлмански страни, които го подкрепят в името на борбата срещу „исламофобията“, и западните държави, които виждат в него средства да се ограничи свободата на словото. След нелегалните „самиздат“ на съветските дисиденти днес Интернет служи за носител на нова свобода на словото, върху която е надвиснала заплахата на авторитарните режими. Показателно за това е, че близо половината (56 от 125) журналисти, хвърлени в затворите по света, работят в Мрежата, сочат данни на базирания в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите. Икономическите и климатичните сътресения и техните последици – увеличаване на безработицата и несигурността, гладни бунтове, масова миграция на население, екологични катастрофи и т.н. също ще поставят под растящ натиск политиката за правата на човека. За милиарди хора основните права са правото на храна, вода и покрив. Икономическите и екологичните проблеми още повече ще влошат положението. Вероятно все още не си даваме сметка какви ще са мащабите, подчертава Рийд Броуди. /БГНЕС