М. Бойкикева бе шеф на дисидентския клуб при соца: Проф. К. Янакиев

 Автор: Проф. Калин Янакиев*, kultura.bg

 Предупреждавам – този текст изобщо не е защита на политически лидер (Христо Иванов), за каквато той нито ме е молил, нито, убеден съм, би я поискал от някого. Той е възрастен човек и ако въобще намери за нужно, би се защитил сам.

Текстът е моя лична реакция на една политическа и морална гнусота, която предизвика у мен спомени от преди повече от 30 години. Защото познавам от онова – толкова различно от нашето – време личността, с чието име от известно време злоупотребяват. Става дума за (днес 89-годишната) Мария Бойкикева, майка на въпросния политически лидер, която, според разпространяващите гнусотата, била “голяма комунистка“, от което пък следвало, че (как иначе) и синът ѝ заедно с цялата му партия са “същинските наследници на БКП”, “обслужващите Радев”, “разтленният световен ляволиберализъм”, та дори и “настъпващият розов фашизъм”.

Достатъчно възрастен съм, за да помня (и за да припомня на по-младите), че не някой друг, а именно дейците на тоталитарния комунистически режим стриктно (и задължително) обвързваха жизненото поприще на всяка личност в държавата с нейния семеен и родов произход. Това например в какъв род войски ще попадне в казармата всяко момче, ще приемат ли в университета всеки млад човек, зависеше безусловно от това има ли той “роднини и близки, засегнати от мероприятията на народната власт след 1944 г.”. При кандидатстване във ВУЗ, при постъпване на работа, при молба за пътуване в чужбина всички ние задължително трябваше да отговаряме писмено на този въпрос и бивахме предупреждавани в документа, който попълвахме, че за “неверни данни“ в този смисъл ще носим “наказателна отговорност според законите на народната република“. Лично аз – доколкото съм потомък не просто на некомунистическо, но на репресирано от комунистите семейство (казвам го, за да не реши някой, че разказвайки тук за Мария Бойкикева, “обслужвам комунистите”) многократно съм попадал под риска да понеса въпросната “наказателна отговорност”, лъжейки, че нямам такива “роднини и близки”. Защото ако бих признал, че примерно дядо ми е бил “фашист” (всички затваряни и разстрелвани от комунистите, разбира се, бяха “фашисти”), аз със самото това също ставах най-малкото потенциален “фашист”, а такива не трябваше да се допускат на повечето места в “най-прогресивната ни държава”. Та ето – за това комунистическо-родово стилизиране си спомних, когато за първи път в публичното пространство чух да ни осведомяват, че Христо Иванов бил собствено “Бойкикев”, а “знаете ли, Бойкикева била… баща ѝ бил… дядо ѝ бил…“ и т.н.

В началото, между априлските и юлските избори тази година, въпросното “осведомяване” направиха пропутинските фашизоиди от “Възраждане”, които даже ни “скандализираха” с документален запис как въпросната “голяма комунистка” Бойкикева, някъде тогава около 10.11.1989 г. публично защитавала… Ахмед Доган. Посланието им – доколкото бе адресирано към по-младата аудитория – очевидно не държеше сметка, че тук май има някакво необяснимо противоречие: как така “комунистката” ще защитава – през 1989 г. Ахмед Доган, след като по онова време комунистите провеждаха т.нар. “възродителен процес” и не защитаваха, а репресираха българските турци. За това обаче, малко по-долу.

След фашизоидите от “Възраждане” в най-последните дни гнусотата, за която говоря, взеха “на въоръжение” дълбоко оскърбените от съпредседателя на ДБ политически аматьори от ИТН на Слави, заповтаряха я гербаджийските комсомолци, и я пуснаха на фейсбук страниците си различни “заслужили антикомунисти-консерватори”. Доколкото чух, използвал я дори депутат от ДПС. С две думи, разкриха, че Христо Иванов “произхождал от неблагонадеждно семейство”, само че не от преди 1944 г., а от преди 1989 г.

И ето – тук идва ред на моите лични спомени. Защото освен че съм погнусен от този комунистически “рефлекс” у “мно-о-го десните” и “антикомунистически” политически противници на Христо Иванов, ще кажа, че