Конституционният съд постанови фундаментално решение за правовия ред

Конституционният съд (КС) сложи край на серия от виждания, възприети от десетилетия в собствената му практика и в част от правната наука и доктрина, предаде news.lex.bg.

С фундаментално решение, прието почти единодушно (с един или двама на особено мнение в отделните му части), той отхвърли схващането, че някои негови решения са буквално удар в празно пространство и не произвеждат никакъв реален ефект. КС постави Народното събрание в ситуация да не може да „пасува“, когато закон бъде обявен за противоконституционен. И „отмени“ наложеното със собственото му решение през 1995 г. правило, че след като „обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“.

Решението на КС е по четири въпроса, който му бяха поставени преди година от върховни съдии. Първият дойде от състав на Върховния касационен съд (ВКС), а другите три от Пленума на Върховния административен съд (ВАС).

Ето какво заяви КС днес, като публикува само диспозитива на решението си, а мотивите, които трябва да спомогнат за разкриването на точния смисъл на тълкуването му, ще бъдат обявени през следващите дни:

1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

По всички текстове на особено мнение е застанал Гроздан Илиев, като по т. 1 към него се присъединява Таня Райковска, а по т. 3 – Георги Ангелов.

Какво стои зад тези абстрактни формулировки може да се разбере от въпросите, които бяха поставени пред КС.

По висящи дела не може да се прилага противоконституционен закон

Първият въпрос, който постави ВАС, е какво е действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията. Въпросното изречение гласи: „Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила“.

С отговора си, че спрямо заварените правоотношения и такива, които са предмет на висящи дела, противоконституционният закон не се прилага, КС на практика придава частично обратно действие на решенията си. Така той слага край на спора, който се водеше в административното правораздаване – дали след като административният акт е издаден въз основа на обявен впоследствие за противоконституционен закон, след това съдът може да го отмени, при положение че към момента на издаването му той е бил законосъобразен. Застъпниците на тезата, която днес беше отречена от КС, изтъкваха, че няма как административният акт да бъде отменен, тъй като законосъобразността се преценява към момента на издаването му, а тогава законът, въз основа на който е бил постановен още не е бил „отменен“.

Задължение за парламента се „въздигна“ на конституционно ниво

Към прекия отговор на въпроса на ВАС конституционните съдии добавят и едно изречение, което е не по-малко важно:  „Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон“.

То само на пръв поглед преповтаря чл. 22, ал. 4 от Закона за КС, който казва, че възникналите правни последици от обявяването на даден акт за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил.

Първата и най-съществена промяна идва от това, че правилото влиза в диспозитива на решение на КС, с което той дава задължително тълкуване на основния закон (по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията). Така то на практика се превръща в част от самия конституционен текст и задължението на Народното събрание да уреди последиците от това, че е приело противоконституционен закон, е въздигнато на конституционно ниво.