Кой чалгар иска да бута Терминал 1

Автор: Васил Макаринов и Теодор Караколев
Фондация „Български архитектурен модернизъм“



От публикации в медиите разбираме, че сградата на Терминал 1 на летище София е под сериозна заплаха от събаряне. Спечелилият концесията на Летище София френско-германски консорциум SOF Connect в един от предстоящите етапи на разширение планира разрушаване на изторическото здание, за да бъде освободено място за нов карго-терминал. Смятаме, че зданието е ярък образец на архитектурата от периода между двете световни войни и би следвало да бъде запазено и възстановено в автентичност поради ценността му както от естетическо-художествена гледна точка (заради причисляващата го към образците на модернизма архитектура и художествените произведения в интериор), така и като ценен фрагмент от историята на българската авиация и икономически живот.

Изграждането на летище село Враждебна (дн. квартал) започва с указ на Цар Борис III, издаден на 16.IX.1937 г., а малко след това стартира и строителството на новия пътнически терминал – днешният Терминал 1. Проектът е на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев, като към края на Втората световна война сградата е почти готова. Зданието е открито през 1947 г., когато от там започват редовните пътнически полети.

Архитектурата му е спокойна и сдържана, без излишна импозантност и показност. Обемите – ясно четими – са разположени хоризонтално и са омекотени от фината извивка. Фасадите са със спокоен ритъм, задаван от прозоречните отвори. Централната част е решена с обилно остъкляване към главната зала, насечено от няколко вертикални лизена. Облицовката е с бял камък.

Като част от обзавеждането на централната зала през 1949 г. художникът Иван Пенков изпълнява 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е представен с емблематична сграда. Стените са покрити с различни видове естествен камък, а за осветление са монтирани 3 големи метални полилея.

Трябва да отбележим, че сградата е реконструирана неколкократно – още през 1960-те години са изпълнени редица пристройки, които са в контраст с вид на първоначалното здание (козирка над входовете от юг, нова контролна кула, цели нови обеми от север и пр.), а през края на 1990-те е проведено мащабно преустройство, което окончателно компрометира автентичността на фасадата, прибавяйки нови обеми, които са много далеч от стиловите характеристики на автентичната сграда.