Как пихме водка с Кутуньо, а Челентано с отказ го направи звезда

Първия път, когато срещнах Тото Кутуньо беше на доста странно място. На коктейла след ревю на също неотдавна отишлия си руски дизайнер Валентин Юдашкин в хотел Четирите сезона в сърцето на Милано. Вместо с традиционното за галите на колегите му шампанско, той беше избрал за напитка на вечерта водка. По тази причина малцина останаха на соарето след дефилето - дизайнерът, майка му, Тото Кутуньо, ние с Милена Попова, няколко души от екипа на стилиста и някоя и друга манекенка. Беше преди 22 години. Тогава Кутуньо, както много други италиански звезди, които там са много обичани още от 80-те години, се издържаше основно с високо платени концерти в Русия и бившите републики от Съветския съюз.

Така добре беше поел от тези посещения традициите им, че водката му вървеше доста добре. Правеше впечатление в тази малка наша компания с констрастиращ на околната веселост вид. Беше мрачноват, намусен и пиещ с тревога, погледнат отблизо, не особено комуникативен. Може да си е такъв в живота, но може пък и да е просто в лошо настроение след скучноватото ревю, помислих си тогава и дори не се пробвах за интервю.

Но Кутуньо идваше и в България, даже веднъж пътувахме заедно в самолета. Беше пял за БСП на предизборен митинг и се връщаше към Милано, където вчера издъхна. Беше недоспал и много сърдит, мрачен, караше се на всички наоколо.

Запомнил съм обаче историята, която обичаше да разказва, как по случайност става международна звезда, след като Челентано му отказва да изпълни ‘L’Italiano. Тото Кутуньо всъщност е автор на големи хитове за други изпълнители и като такъв, не като певец, прави удар след удар през 70-те години.

Най-прекрасните му песни са Et si tu n’existais pas, L'été Indien и Salut - химните на Жо Дасен. На Кутуньо са и два от златните хитове на Адриано Челентано: Soli и Azzurro, от които втората песен си е направо класика в Италия. Всички тези парчета се въртят редовно по радиостанциите у нас, всички са ги чували.

Когато обаче предлага на Челентано L’Italiano, кралят на италианската попмузика високомерно му отказва. Вчера го нарече "моята световна грешка" в памет на колегата си. Грешка, която Кутуньо поправя за своя сметка.  Ето как:

Уверен в качествата на песента, след като е направил толкова хитове, Тото решава да я пробва и я изпява със своя дрезгав и неравен глас на свое участие пред италианската общност зад Океана. Преди 40 г. певци и композитори от Ботуша правят онова, което нашите знаменитости от попа и фолка през последните десетина години - насред криза у дома, изкарват пари от турнета при сънародниците в Северна Америка.

Емигрантите са трогнати, макар текстът да е доста ироничен, даже саркастичен,  спрямо италианците и техните привички, включително към увлечението им по всичко  американско. Пробата е положителна и Кутуньо решава, върнал се в Италия, да запише парчето. А то, веднъж пуснато, го прави национална, международна звезда и милионер от права и участия.

Победата в Евровизия през 1990 г. с политическата песен за обединена Европа е само добавка към бляскавата кариера на изпълнителя. Едва над 3 десетилетия по-късно наградата се върна в Италия с Maneskin .

Борис Ангелов