"Когато се оплячкосваха/разпродаваха българските предприятия, един добре работещ мебелен завод в Бургас, наричащ се тогава „Гочо Иванов“, бе продаден на австрийската фирма „Кроношпан“. Първата ѝ работа бе да закрие всички мебелни цехове. А втората - да докара от Австрия при аборигените в България най-мръсната, най-миризливата, най-отвратителната част от производството си - рязане на дървесина и слепване на талашитени плоскости.
Така те си решиха веднъж и завинаги проблема с бялата държава Австрия и с австрийските контролни органи по замърсяването. И обрекоха цял един град в треторазрядната държава България на постоянно задушаване. Тези австрийци (или българските им наместници) се оказаха лукави хора - те не пускат миризмите през деня. Тогава го играят добрите, лачени и мили инвеститори, които са направили тооооолкова много за България, че да ти се прииска да минаваш всеки ден оттам, да им целуваш ръка и да им благодариш за тези така много и огромни добрини. Настъпи ли среднощ обаче, когато аборигените в треторазрядната държава спят, всичко, което се е трупало през деня, се изпуска на воля. Миризмата варира от борова горичка до амоняк, или лепило на амонячна основа, често несъвместима с нормалното дишане. Поне за тази част от Бургас (включително блока, в който живея), която се намира около завода. Снощи и
19min.bg си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Интересно Ахмед Исмаилов още не се е оплакал от Сараите ....................
ЗА МИТЬО КМЕТА ИЛИ ДОБРО ИЛИ НиЩО,НАЪ послушния КМЕТ С НАЙ МНОГО ПОЛУЧЕНА МАЗНИНКА ОТГЕРБ
Втори ден София е с най-мръсен въздух в света-И ВТОРИЯ най-добър ЗАМ. гербераст кмет
КМЕТЕ,КМЕТЕ ,НАЙ- ДОБРИЯ ЗАМЕСТНИК ГЕРБЕРАСТ НАЙ-ДОБРИЯ ГРАД ЗА ЖИВЕЕНЕ.
"Вчера не участвах в публични събития, но ...
бТВ Синема 28 април 21:00ч.
Режисьор: Микел Норгард
В ролите: Николай Лий Коос, Фарес Фарес, Пилу Асбек, Давид Денсик, Даника Чу
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!