Изпускаме дигиталното евро: Топикономист

"Има ли връзка между дигитализацията на публичните услуги, активното приложение на високите технологии и членството на България в еврозоната?
Отговорът е – „Да“ и той се казва дигиталното евро.

В момента над 90 процента от централните банки работят по различни проекти свързани с въвеждането на дигиталните валути (CBDC – central bank digital currencies).

Присъединявайки се към толкова мащабен монетарен съюз, какъвто е еврозоната,  България ще се качи на бързата писта за въвеждането на редица закони по отношение на   дигитализацията на публичните услуги и  токенизацията на всички активи. Рязко ще поевтинеят  абсолютно всички финансови услуги, значително ще се подобри бизнес климата, както за местните ,така и за чуждестранните инвеститори с много по-високо ниво на защита срещу измами.

Ето как:

От няколко години към Bank for International Settlement (BIS) известна като „централната банка на централните банки“ има открит иновационен хъб BIS Innovation Hub (BISIH), който работи по много проекти свързани с дигиталните валути на централните банки.

 Някои от тях са:

Проектът „mBridge”, който е  между
BIS Innovation Hub (BISIH) Hong Kong Centre, the Digital Currency Institute (DCI) of the People's Bank of China (PBC) and the Central Bank of the United Arab Emirates (CBUAE).

Той представлява  прилагането  на различни технологии  върху блокчейн мрежа – mBridge Ledger – и създаването на фундаментално различна глобална платежна система базирана на  платформа за обслужването на multy-currency cross-border трансфери чрез CBDC.
Този проект използва протокола proof-of-concept изграден върху  R3 на Corda  и е направен така, че позволява на участниците да осъществят peer-to-peer трансфери ( т.е директно и без никакви посредници). Платформата също спомага значително да се подобри управлението на ликвидността на търговските банки в чуждестранна валута чрез използването на multiple currency механизъм в съответствие на различни  юрисдикции.

В момента проектът навлиза във финалната си фаза и преминава от експериментална среда към реален roadmap с отворен код и production-ready система.

Проектът  Aurum –  осъществява връзка между CBDC и retail e-wallets (дигиталните портфейли на крайните потребители, т.е тези, които са на мобилните телефони).
Това е първият CBCD проект за ритейлъри. Образно казано без значение дали имате банкова сметка вие ще можете да ползвате всички банкови услуги.

Проектът  „Jura“ – фокусът е върху cross-border settlement за токенизация на  финансови инструменти. В рамките на следващите 5 години се очаква всички активи ще бъдат токенизирани, включително и недвижимите имоти. Това ще ги направи много по-ликвидни, т.е ще имаме и добавена стойност производна на подобрената ликвидност,  със съответно много по-високо ниво на защита срещу измами.

Проектите, по които се работи в BIS Innovation Hub на база CBDC са над 16.

 Страх ли ни е да погледнем какво има зад завоя на евентуалното ни членство в еврозоната, което ще бъде своеобразен технологичен кик (шут)  или ще продължаваме да плашим хората с псевдо патриотизъм?", пише топикономистът Бисер Манолов, цитиран от interes.bg.

 Снимка: БГНЕС