Индепендънт: Българската корупция е рак за ЕС, който само ще расте

Около 7,30 часа сутринта на 20 февруари, млад човек с кестенява коса до раменете пристига пред кметството във Върна с плакат и газова бутилка. 36-годишният Пламен Горанов беше водещ активист в протестите срещу политическата корупция, които наелектризираха най-бедната страна членка на ЕС тази година. В онази сутрин той сяда пред кметството, изкрещява искането си кметът Кирил Йорданов да подаде оставка, залива се с бензин и се запалва. 11 дни по-късно умира. Два дни след това Йорданов направи това, което искаше Горанов. Премиерът Бойко Борисов, когото протестиращите обвиниха за ширещата се корупция, направи същото още на 20 февруари. Поради това България отива на избори в неделя, месеци преди редовния вот, разказва в статията си Индипендънт.

С други думи Пламен Горанов и още четирима български активисти, които са самоубиха по същия начин през февруари и март, постигнаха това, което годините на неясен и скъп мониторинг на ЕС преди присъединяването на България не успя да постигне. Те показаха по суров начин прогнилото състояние на българската политика и я принудиха да се промени.

България и Румъния преминаха през движения за отказ от комунизма след падането на Берлинската стена (1989), но реформите бяха козметични и по-голямата част от партийната номенклатура успя да се задържи на власт. Оттогава нищо съществено не се промени и днес този окопал се и прогнил елит доминира парламента и икономиката, точно както в лошото старо време. Той сплашва медиите и се смята, че има връзки с организираната престъпност.

Всичко това представлява сериозен проблем за ЕС, рак в политиката на съюза, който с времето се очаква да става все по-сериозен. Една от най-силните точки в пропагандата на ЕС е, че когато той се разширява има променящ ефект за новата държава-членка, не само, че стимулира нейната икономика, но също така прочиства нейната политика и налага съвременни ценности на нейното общество. Опитът с България доказва, че това твърдение е неубедително. Британските евроскептици обвиняват Евросъюза, че си вре носа в британските работи. Такава намеса е смислена, когато държава членка чака на вратата и Брюксел наистина има механизъм за въздействие. Но в случая с България и Румъния той се провали да даде летящ старт за радикална реформа.

Приятелите на Горанов го оприличават с Ян Палах, чешкият герой от 1969 г., който се запали след инвазията на съветските танкове, и с Мохамед Буазизи, тунизийският уличен продавач, чието самозапалване даде началото на "Арабската пролет". По същата линия те трябва да си спомнят и за Туптен Нгодуп, изгнаник в Делхи и първият тибетец починал по този начин през 1998, последван от стотици тибетци през следващото десетилетие. Но смъртта му не даде никакъв резултат срещу китайското управление на Тибет, както и на Палах срещу съветите.

Сериозните гладни стачки като тази в затвора Мейз в Северна Ирландия през 1981 г. и тези, които вървят и в момента в Гуантанамо, са самозапалване в по-продължителен вид, като това може да се дължи на желанието да си оставиш алтернатива или просто защото си нямал достъп до парафин и кибрит. Но всяка мотивирана гладна стачка, както и всяко самозапалване, е горчив знак за политически крах: в цивилизованите страни никаква конфронтация не би трябвало да доведе до такъв изход.

Затова и оставката на кмета на Варна и на министър-председателя на България бе точният отговор на българските жертви. Затова и провалът на Маргарет Тачър да намери алтернативно решение на бавната агонизираща смърт на Боби Сандс в затвора Мейз няма никога да бъде забравен или простен, допълва Индипендънт.