Иде ли краят на харизматичните лидери?

Краят на това десетилетие и особено последните три години бяха епохата на харизматичните лидери. Всички избори, включително и у нас, бяха спечелени от хора, за които електоратът гласуваше с очите и сърцето си, без да му мисли много.

Ерата започна със Саркози във Франция. Бившият вътрешен министър триумфира на президентския вот в страната на 6 май 2007 г.

Всички телевизии предаваха половинчасовия му тур за овации по прочутите парижки булеварди Сен Жермен и Шанз Елизе. Той стъпи в Елисейския дворец с харизмата на 24-каратовата усмивка и отличната си физическа форма, толкова различен имидж от намусените старци Митеран и Ширак, които го предшестваха. Сарко спечели изборите и сърцата на французите с разпалени и оригинални речи, с остър народен език, с малко чувство за хумор и с популизъм.

Преди броени дни обаче рейтингът на харизматичния президент на Петата република се оказа рухнал до най-ниското си равнище, откакто Никола е в голямата политика. Понасят го само 29% от французите към 20 октомври, а към днешна дата числото вероятно е паднало поне с още няколко процента заради масовите протести срещу пенсионната му реформа и липсата на “чуваемост” от страна на президента.

Макар и чернокож или точно заради това харизматичният сенатор от Чикаго Барак Обама преди две години спечели най-високия политически пост на планетата и стана президент на Съединените щати. Той смаза на изборите консервативния републикански кандидат Макейн – побелял чичка на 72. Избирателите гласуваха за него заради приятния външен вид и спортната фигура, опакована в италинските костюми от канали, с които ходи и нашият Георги Първанов, и ораторските качества на афроамериканеца. Мнозина от нарастващия брой латиноси и цветнокожи във великата страна подкрепиха Обама, защото видяха в негово лице шанса за реванш, за диктатура на пролетариата и прочие емоционални подбуди.

Тази седмица горкият Барак претърпя изключително тежко, но напълно логично поражение на изборите за Конгреса на Щатите. Всички очакваха това да се случи, защото той не изпълни основната надежда на разумните избиратели – да се справи с кризата, която Съединените щати причиниха на себе си и на целия свят. Те дължат невероятната и повече от космическа сума от $13 720 000 000 000, а правителството на Обама е безсилно да се справи с този балон. Активите, които реално стоят зад доларите са 20 000 пъти по-малко, отколкото е написано на зелените банкноти в обръщение. Това е крах без аналог в цялата история на света.

С какво отговаря на икономическия апокалипсис другарят Обама, от чийто щаб се взеха Симеон Дянков и съпругата му – дъщеря на виден румънски емигрант, приближен на Барак?

С речи и заклинания за икономически ръст и светло бъдеще, което все не идва. Всъщност администрацията му продължава да печата пари и да ги изспива в една заспала икономика като по този начин причинява мъки на целия свят и на нас в това число.

Икономиката, глупако е важният урок от предния президент на Щатите – демократ, който Обама не научи. Нито пък някой от другите харизматици.

Изключението може би е едно. Това е руският премиер Владимир Путин. Преди две и половина години, на върха на славата и рейтинга си, той слезе от президентския пост, защото нямаше право на трети мандат. На него бе избран бившият му най-доверен човек Дмитрий Медведев. Неочаквано за мнозина доста по-младият юрист, непопулярен в обществото, набра одобрение и вече изравнява рейтинга на духовния си баща. Най-важната точка, която заби бе спечелената война с милиардерския клан Лужкови, които владееха Москва близо 20 години. Дуетът им обаче работи силно и понякога дори силово да извади страната си от кризата и тя очаква ръст от 4% тази година.

Урокът на харизматиците, които изброихме, е много важен за България. Дали премиерът Бойко Борисов ще вземе мерки и ще разбере думите на Клинтън, че няма по-важно нещо от икономиката. Или преведено на народен език – от това как живеят хората. Нещо, което вицето му по тази част Дянков или не разбира, или съзнателно руши.