Хърватите гласуват за нов президент

Кандидат на опозицията, който се зарича да се бори с корупцията - жизнен въпрос за надеждите за членство в ЕС на Хърватия – е фаворит за първото място в първия тур на президентските избори в балканската страна в неделя.

Последните проучвания на общественото мнение дават на социалдемократа Иво Йосипович ясна преднина пред останалите 11 съперници, но професорът по право и композитор е малко вероятно да достигне 50-те процента, необходими му за спечелване на вота. Йосипович, ново лице в политиката без слаби петна в кариерата си, но разглеждан като личност с недостатъчна харизма, се очаква да се изправи на балотаж на 10 януари срещу Милан Бандич, могъщия кмет-популист на Загреб, прогонен неотдавна от социалдемократите или срещу Надан Видошевич, богат бизнесмен и бивш член на управляващия консервативен Хърватски демократичен съюз. Официалният кандидат на съюза, бившият здравен министър Андрия Хебранг е малко вероятно да прескочи до втория тур, което според анализатори отразява дълбокото недоволство на електората от растящата безработица и ниския жизнен стандарт. "Това показва дълбоката криза за лагера на дясноцентристите в Хърватия, който не е в състояние да произведе силен кандидат за президент, писа тиражният вестник "Ютарний лист" тази седмица. Победителят в надпреварата ще замени ветерана реформист Стйепан Месич, чийто втори мандат изтича през февруари. Всички водещи кандидати подкрепят усилията на Хърватия да се присъедини към Европейския съюз, цел, която се очаква да се осъществи по време на следващия президентски мандат – през 2012. Президентът има глас в областта на външната политика, сигурността и отбраната, но няма право на вето върху законодателството. Дипломати се надяват, че бъдещият държавен глава ще подкрепи подновените усилия на правителството да се бори с корупцията и да засили реформите, необходими за завършване на преговорите за членство в ЕС през 2010. Сегашният вот идва във време, когато правителството на премиера Ядранка Косор полага усилия да се пребори с корупцията с няколко разследвания на високо ниво в държавни компании. Ръководена от първия си президент, покойния Франьо Туджман, Хърватия получи независимост от Югославия през 1991 и проведе 4-годишна война срещу бунтовниците сърби, подкрепяни от Белград. Туджман бе критикуван по света за твърдолинейната си националистическа политика. Хърватският демократичен съюз е на власт за почти целия период на независимостта. Социалдемократите управляваха само от 2000 до 2003, когато започнаха реформи и определиха курса на страната към членство в НАТО и ЕС. Информацията е на БГНЕС.